Бонифаций IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Бонифаций IV
римски папа
Понтификат
25 август 608 г. – 25 май 615 г.
Рождено име???
ПредшественикБонифаций III
НаследникАдеодат I

Роден
ок. 550 г.
Починал
Рим, Италия
Свети Бонифаций IV в Общомедия

Свети Бонифаций IV (на латински: Bonifatius PP. IV) е римски папа от 25 август 608 г. до 25 май 615 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Бъдещият папа е роден във Валерия, централна Италия, син на Йоханес, „лекар, марсиканец от провинцията и града Валерия“.[1] Бонифаций IV e осветен като папа през 608 година, на 25 август или 15 септември. Умира на 8 май или 25 май 615 година.[1]

По времето на папа Григорий I той е дякон и диспенсатор (осъществяващ връзка с управлението на патримониума).[1]

Получава разрешение от император Фока да превърне построения в края на I век пр.н.е. храм в чест на всички богове – Пантеона (Рим) в християнска църква „Св. Дева Мария и Св. Мъченици“. Така той става първият езически храм, който започва да се използва за християнски богослужения. Двадесет и осем коли, натоварени със свети мощи, извадени от катакомбите на храма, са поставени в порфирен басейн под олтара. [1]

Бонифаций IV превръща собствения си дом в манастир, където той се оттегля и умира. Първоначално е погребан в църквата Свети Петър. Останките му са премествани три пъти – през X или XI век, в края на XIII век по времето на Бонифаций VIII и отново в катедралата Свети Петър на 12 октомври 1603 година.[1]

Бонифаций IV е обявен за светец. Празникът му е 25 май.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Oestreich, Thomas (1907). „Pope Boniface IV“. In Herbermann, Charles. Catholic Encyclopedia.
Бонифаций III римски папа (608 – 615) Адеодат I