Климент I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свети Климент I
римски папа
San Clemente, Papa, por Juan Correa de Vivar.jpg
Понтификат
ок. 92 г. – ок. 99 г.
Предшественик Анаклет I
Наследник Еварист

Роден
Починал
Рим, Римска империя, или на Крим, Боспорско царство
Свети Климент I в Общомедия

Климент I (на латински: Clemens Romanus I, на гръцки: Κλήμης Ῥώμης, * ок. 50 г. в Рим, † 97 (или 101) в Рим или на Крим) – апостол от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) – четвърти папа (от 88 или 90 до 97 или 99), по други версии – трети по ред папа, пръв епископ на Сердика, близък сподвижник на св. ап. Петър и св. ап. Павел.

Светец, паметта му се почита на 23 ноември. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в Коринт. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от юдеохристиянин в Сирия. Като тълкува текста от книгата Битие (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под „мъж“ трябва да се разбира Христос, а под „жена“ – Църквата. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на гностиците валентиниани за двойката („сизигия“) предвечни еони, които се наричат „Човек“ и „Църква“. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от Евсевий Кесарийски и блаж. Йероним.

Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император Домициан – Тит Флавий Клемент, убит през 96 г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е мъченик, удавен, завързан за котва, в Черно море в Крим. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите мощи и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.

Св. ап. Климент първо е епископ на Сердика (дн. София).[1] Исторически факт е, че през втората половина на 860 г. Методий участва по покана на брат си Константин във важна църковно-религиозна и политическа мисия в Хазарския каганат. Братята са изпратени там от византийския император. На 30 януари 861 г. Константин-Кирил Философ намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херсон и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „Похвално слово“ и химн за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от Моравия не до Константинопол, а до Римския престол за случилото се преди години чудо – Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа Николай I (858 – 867), в края на 867 г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия. Те са приети благосклонно от новия папа Адриан II (867 – 872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на старобългарски литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „Санта Мария Маджоре“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.

Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. Владимир I в Киев; оттам изчезват по време на татарските набези.

В негова памет е осветена базиликата „Сан Клементе“ в Рим и църквата „Богородица Периблептос“ в Охрид. В Охрид се намира и църквата „Малък св. Климент“.

Едно ново изследване в българската агиография определя св. Климент Римски като първи епископ на Сердика (дн. София). Според изследването св. Климент е ръкоположен за епископ от св. ап. Петър и вероятно св. ап. Павел и в продължение на 15 – 20 години управлява катедрата в София преди да замине за Рим.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Климент I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
Анаклет I римски папа (90 – 99) Еварист