Климент I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Климент I
San Clemente, Papa, por Juan Correa de Vivar.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Начало понтификат ок. 92 г.
Край понтификат ок. 99 г.
Предшественик Анаклет I
Наследник Еварист
Роден
ок. 50 г.
Починал
97 (или 101) г.
Свети Климент I в Общомедия

Климент I (на латински: Clemens Romanus I, на гръцки: Κλήμης Ῥώμης, * ок. 50 г. в Рим, † 97 (или 101) в Рим или на Крим) — апостол от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) — четвърти папа (от 88 или 90 до 97 или 99), по други версии — трети по ред папа.

Светец, паметта му се почита на 23 ноември. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в Коринт. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от юдеохристиянин в Сирия. Като тълкува текста от книгата Битие (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира Христос, а под “жена” - Църквата. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на гностиците валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни еони, които се наричат “Човек” и “Църква”. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от Евсевий Кесарийски и блаж. Йероним.

Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император Домициан — Тит Флавий Клемент, убит през 96 г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е мъченик, удавен, завързан за котва, в Черно море в Крим. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите мощи и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.

Св. ап. Климент е епископ на Сердика (дн. София) [1] след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св.св. Кирил и Методии фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим. Исторически факт е, че през втората половина на 860 г. Методий участва по покана на брат си Константин във важна църковно-религиозна и политическа мисия в Хазарския каганат. Братята са изпратени там от византийския император. На 30 януари 861 г. Константин-Кирил Философ намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херсон и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „Похвално слово“ и химн за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от Моравия не до Константинопол, а до Римския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа Николай I (858-867), в края на 867 г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия. Те са приети благосклонно от новия папа Адриан II (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на старобългарски литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „Санта Мария Маджоре“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.

Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. Владимир в Киев; оттам изчезват по време на татарските набези.

В негова памет е осветена базиликата "Сан Клементе" в Рим и църквата "Богородица Периблептос" в Охрид. В Охрид се намира и църквата „Малък св. Климент“.

Едно ново изследване в българската агиография определя св. Климент Римски като първи епископ на Сердика (дн.София). Според изследването св. Климент е ръкоположен за епископ от св. ап. Петър и вероятно св. ап. Павел и в продължение на 15-20 години управлява катедрата в София преди да замине за Рим.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Савваитов П. И. Святой Климент, еп. Римский. Патрологический опыт. СПб., 1852.
  • Августин (Гуляницкий), еп. Два окружныя послания св. Климента Римскаго о девстве, или к девственникам и девственницам. - Труды Кiевской Духовной Академiи, 1869, май, 193-201; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_1.htm.
  • Cелин, А. А. О посвящении сельских храмов в Новгородской земле XVI в. Св. Климент (папа римский). - В: Теорет. конф. "Философия религии и религиозная философия: Россия. Запад. Восток": ТД, СПб., 1995, 80-82.
  • Уханова, Е. В. Культ св. Климента, папы Римского, в истории византийской и древнерусской церкви IX - первой половины XI в. - Annali del’Istituto universario Orientale di Napoli. Aion Slavistica, 5, 1997-1998, 514-519.
  • Задворный, В. Л. Первое Послание Климента I к коринфянам // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 27-32; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_1.htm.
  • Задворный, В. Л. Климент I — первый небесный покровитель Древней Руси // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 274-280; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_5.htm.
  • Каравълчев, В. Г. Св. Климент, папа Римски - първи епископ на София; http://dveri.bg/kur4r

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Климент I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Анаклет I римски папа (90 – 99) Еварист