Македонец (1880 – 1895)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Македонец (1880 - 1895))
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Македонец“
„Македонецъ“
Информация
Начало 1 ноември 1880 г.
Край 5 февруари 1895 г.
Издател Никола Живков, Филип Тотю
Език български
Политически националистически

„Македонец“ е български вестник, издаван от Никола Живков в Русе и София в 1880, в 1885 и от 1894 до 1895 година[1].

Вестникът е орган на Българомакедонското благотворително дружество,[2] а след раздялата му - на Българомакедонския централен революционен комитет „Искра“.[3]

Годишнина Броеве Дати
I 1 – 11 1 ноември – 10 декември 1880
II 1 – 27 23 февруари – 7 септември 1885
III 1 – 9 3 декември 1894 – 5 февруари 1895

Ι годишнина[редактиране | редактиране на кода]

Вестникът започва да излиза на 1 ноември 1880 година с подзаглавие Лист за новини и защита на народните правдини и е първият вестник в България, който специално се занимава с Македонския въпрос.[4][5] Първите няколко броя не са запазени. На 10 декември същата година след 11 брой вестникът спира.[4] Като политика вестникът е античорбаджийски и близък до либералите.[4] Раздава безплатно на абонатите си хумористичния лист „Комар“, от който броеве не са запазени.[4]

ІІ годишнина[редактиране | редактиране на кода]

В 1885 година вестникът е подновен отново в Русе и отново от Никола Живков, като излиза от 23 февруари до 7 септември 1885 година. От 10 брой до 17 брой на втората годишнина на вестника временен издател е Филип Тотю.[6][7] Подзаглавието му вече е За новини и защита народните правдини и се издава с помощта на Бълг. македонско благотворително д-во.[6][7]

Вестникът се печата в печатница „Славянин“, както и в печатниците Д. М. Дробняк и Хр. Г. Бъчваров в Русе и Прогрес в София.[8]

Програмната бележка на ІІ годишнина на вестника гласи:

Названието „Македонец“ му даваме, защото най-главната цел на листът ни ще бъде да воюваме духовно за освобождението на многострадална, потънала в черни теглила наша Македония, отечеството на славянските просветители Кирил и Методий; престолнината на българския цар Самуил, разсадницата на богомилството. Ще воюваме за отъргване из тиранските ногте тая българска земя, в която обитават милиони харни синове и дъщери; която земя пуща из недрата си „мед и масло“... Ще браним най-безпристрастно народните правдини на братята си в княжеството и Тракия...[6]

Относно външнополитическата си ориентация вестникът храни надежди за помощ от Русия и я нарича:

Матушка Русия, единствената надежда за спасение на Македония... ни немци, ни френци, ни англичани ще ни помогнат в дело. От них ще имаме само словата на человеколюбиви люде като г. Лавале.[9]

Вестникът е на крайни националистически позиции, изнася данни за положението на българите в Македония и за золумите на османските власти. Залага на преки революционни действия и дава сведения за вяка бунтовна проява: „всяко отдалагне и политиканствуване ще направи повече от жертвите безполезни“, брой 7 от 6 април 1885 г. Раздухва епизода с четата на Адам Калмиков, като обявава капитана за жив. Влиза в полемика с по-умерения „Македонски глас“, като го обвинява, че пради дипломация и политиканства. В 15 брой от 15 юни 1885 г. Нищий критикува от националистически позиции статията на Димитър Благоев в „Македонски глас“ „Балканска федерация и Македония“ и смята, че трябва да се действа първо за освобождение на Македония: „Ние казваме, че балканската федерация ще се осъществи след освобождението на Македония, и че то ще даде възможност да се ширят и проповядват такива святи идеи...“[10]

Вестникът обнародва писма на Георги Раковски,[11] публикува материали за Христо Ботев и допринася за раздвиждването на македонската емиграция и активизиране на Македонския въпрос.[10]

ІІІ годишнина[редактиране | редактиране на кода]

От 3 декември 1894 до 5 февруари 1895 година се появяват още девет броя от третата годишнина на „Македонец“.[6] По време на третата годишнина се издава в София.[7] В последните си 9 броя от третата си годишнина вестникът излиза под името „Комар – Македонец“. Играе роля в активизирането на македонската емиграция и защитава идеята за основаване на македонски дружества.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 151
  2. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 299.
  3. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 300.
  4. а б в г Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 440.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 142.
  6. а б в г Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 520.
  7. а б в Златев, Любомир. Алманах за историята на Русе, Държавен архив, 1997, стр. 303.
  8. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 457.
  9. Македонец, бр. 1, II годишнина, 23 февруари 1885.
  10. а б Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 521.
  11. Архив на Г. С. Раковски, том 1, Издателство на БАН, 1952, стр. 192.
  12. Топенчаров, Владимир. Българската журналистика, 1885 – 1903: очерк, Наука и изкуство, 1983, стр. 574.
     Портал „Македония“         Портал „Македония