Найчо Цанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Найчо Цанов
български политик
Роден
1857 г.
Починал
28 юли 1923 г. (66 г.)
Политика
Партия Радикалдемократическа партия
Депутат
XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XVI ОНС   XVIII ОНС   [1]

Найчо Томов Цанов е български политик от Радикалдемократическата партия.

Паметникът костница на Н. Цанов с ръководния му принцип „Народът е върховен господар в страната“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Найчо Цанов е роден през 1857 във Видин. Той е по-малък брат на политика Илия Цанов. Учи във Видин и в София.

След Освобождението става деец на Либералната партия. Обявява се против извършения през 1881 г. от княз Александър Батенберг държавен преврат и установения от него „режим на пълномощията“. След премахването на режима през 1883 г. в продължение на около 1 година издава вестник „Свобода“. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г.

Изявен противник на режима на Стамболов. През 1891 г. се кандидатира в обща листа с Димитър Благоев във Видин и е избран за народен представител, но властта анулира изборите. След падането на Стамболов през 1894 г. става активен деец на крилото (начело с Петко Каравелов) в Либералната партия. През 1894 – 1898 г. Цанов издава вестник „Народен лист“.

В началото на ХХ век оглавява лявото крило (известно като „млади демократи“) в групата на каравелистите, преименувала се в Демократическа партия през 1896 г. През 1903 г. младите демократи се отделят от демократите, а през 1905 г. основават новата Радикалдемократическа партия, начело на която застава Цанов.

Найчо Цанов се противопоставя на личния режим на Фердинанд. Официално се обявява срещу участието на България в Първата световна война, но по-скоро желае намеса на страната на Антантата.

Противник е на управлението на БЗНС и Александър Стамболийски – отказва да заеме председателския пост в Народното събрание, защото е избран с гласовете на земеделското мнозинство. Същевременно се противопоставя и на буржоазните партии, като ги вини за националните катастрофи.

В крайна сметка се ориентира към Конституционния блок, помага за организирането на събора му в Търново през 1922 г. След разгонването на събора от БЗНС Цанов е арестуван от полицията, но поради напредналата му възраст е поставен само под домашен арест.

Умира скоро след Деветоюнския преврат през 1923 г. Правителството на Демократическия сговор погребва Цанов с държавни почести в родния му град. Погребан е в двора на катедралата „Св. Димитър“. През 1947 г. в крайдунавската градина му е издигнат паметник, в чиято основа са положени тленните му останки[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Св. Костова. „Непубликувани документи за и от Найчо Цанов в Централния държавен архив“. – Известия на държавните архиви, 68, 1994