Георги Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Трайков.

Георги Трайков
Георги Трайков
Мандат
7 юли 1971 – 27 април 1972
Предшественик Сава Гановски
Наследник Владимир Бонев
Мандат
23 април 1964 – 6 юли 1971
Предшественик Димитър Ганев
Роден
Починал
14 януари 1975 г. (на 76 г.)
Полит. партия БЗНС (1919 – 1975)

Георги Трайков Гировски е български политик, функционер на БЗНС. Той е министър на земеделието (1946 – 1950), лидер на Български земеделски народен съюз и председател на Президиума на Народното събрание (1964 – 1971) в качеството на държавен глава на България от 23 април 1964 до 6 юли 1971 г.[1]

Георги Трайков е народен представител в XXVI Обикновено Народно събрание (1945 – 1946), VI Велико Народно събрание (1946 – 1949) и I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI Народно събрание (1971 – 1975).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Трайков е роден на 14 април 1898 година в село Върбени (днес Итеа), Егейска Македония, но малко по-късно семейството му се премества във Варна. Брат е на революционера Петър Трайков. Той става член на БЗНС през 1919 година, един от основателите на Земеделския младежски съюз през 1922 година. През 1923 г. взема участие в Септемврийското въстание във Варненско, за което е осъден, но през 1924 година е амнистиран. През следващите години е редактор на вестник „Младежко земеделско знаме“. До Деветнадесетомайския преврат от 1934 година работи като съюзен деец във Варна, а идейно се сближава с комунистите[2].

Привърженик на лявото крило на БЗНС, през 1943 година Георги Трайков оглавява областния комитет на Отечествения фронт във Варна, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. става областен директор. През 1945 г. е включен в централното ръководство на проправителственото крило на БЗНС, а през 1947 година става негов лидер.

Георги Трайков е министър на земеделието (1946 – 1950) и вицепремиер (1947 – 1949) в правителството на Георги Димитров, вицепремиер (1950 – 1956) в кабинетите на Васил Коларов и Вълко Червенков и първи вицепремиер (1956 – 1964) при Антон Югов и Тодор Живков. След това оглавява Президиума на Народното събрание (1964 – 1971), колективния държавен глава на страната. След приемането на новата конституция е първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1974)[3].

През 1962 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство. На следващата година е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, а през 1968 година и с „Герой на Народна република България“.[4]

Негови синове са политикът Хараламби Трайков и журналистът Боян Трайков.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 425. Посетен на 2015-09-05.
  2. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.218.
  3. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.219.
  4. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 476.
  5. Отиде си журналистът Боян Трайков. // News.bg. Посетен на 2015-03-31.