Георги Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Трайков.

Георги Трайков
Секретар на БЗНС
Мандат27 август 1947 г. – 27 декември 1974 г.
ПредшественикАлександър Оббов
НаследникПетър Танчев
председател на Президиума на НС на НРБ
Мандат23 април 1964 г. – 6 юли 1971 г.
Министър-председател
Тодор Живков
ПредшественикДимитър Ганев
НаследникТодор Живков (като Председател на Държавния съвет)
Лична информация
Роден
Починал
14 януари 1975 г. (76 г.)
Родства
Петър Трайков
ДецаХараламби Трайков
Боян Трайков
Полит. партияБЗНС (1919 – 1946)
БЗНС (казионен) (1946 – 1975)
НаградиГерой на НРБ, Герой на Социалистическиа труд, орден Георги Димитров, орден Ленин, Награден с Международна ленинска награда.
Георги Трайков в Общомедия

Георги Трайков Гировски е български политик, функционер на БЗНС. Той е министър на земеделието (1946 – 1950), лидер на Български земеделски народен съюз и председател на Президиума на Народното събрание (1964 – 1971) в качеството на държавен глава на България от 23 април 1964 до 6 юли 1971 г.[1]

Георги Трайков е народен представител в XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946), VI велико народно събрание (1946 – 1949) и I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI народно събрание (1971 – 1975).

Използва псевдонима Флориан.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Трайков е роден на 8 април 1898 година в село Върбени (днес Итеа), Егейска Македония, но малко по-късно семейството му се премества във Варна. Брат е на революционера Петър Трайков. Той става член на БЗНС през 1919 година, един от основателите на Земеделския младежки съюз през 1922 година. През 1923 г. взема участие в Септемврийското въстание във Варненско, за което е осъден, но през 1924 година е амнистиран. През следващите години е редактор на вестник „Младежко земеделско знаме“. До Деветнадесетомайския преврат от 1934 година работи като съюзен деец във Варна, а идейно се сближава с комунистите[3].

Привърженик на лявото крило на БЗНС, през 1943 година Георги Трайков оглавява областния комитет на Отечествения фронт във Варна, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. става областен директор. През 1945 г. е включен в централното ръководство на проправителственото крило на БЗНС, а през 1947 година става негов лидер. През октомври 1948 година предлага БЗНС да „приеме марксистко-ленинската идеология и след време да се слее с БКП“, но тази идея е отхвърлена от Георги Димитров като „утопична и вредна“, понеже едно сателитно БЗНС е нужно за прокламираната от него идея за народна демокрация. Вместо това той поставя за задача очистването на организацията от „реакционни и антикомунистически елементи“.[4]

Георги Трайков е министър на земеделието (1946 – 1950) и вицепремиер (1947 – 1949) в правителството на Георги Димитров, вицепремиер (1950 – 1956) в кабинетите на Васил Коларов и Вълко Червенков и първи вицепремиер (1956 – 1964) при Антон Югов и Тодор Живков. След това оглавява Президиума на Народното събрание (1964 – 1971), колективния държавен глава на страната. След приемането на новата конституция е първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1974)[5].

През 1962 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство. На следващата година е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, а през 1968 година и с „Герой на Народна република България“.[6]

На 27 декември 1974 г. на негово място за Секретар на БЗНС и Първи заместник-председател на дърбавния съвет на НРБ е избран Петър Танчев, дотогава секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, отговарящ за организационната политика и като такъв втория човек в йерархията на БЗНС, след Георги Трайков и Първи зам.председател на Министерския съвет.

Умира на 14 януари 1975 г.

Негови синове са политикът Хараламби Трайков и журналистът Боян Трайков.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 425. Посетен на 5 септември 2015.
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  3. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.218.
  4. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 91.
  5. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.219.
  6. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 476.
  7. Отиде си журналистът Боян Трайков. // News.bg. Посетен на 31 март 2015.