Боян Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боян Трайков
Роден 21 март 1932 г.
Починал 16 октомври 2014 г. (82 г.)
Професия журналист
Националност Флаг на България България
Жанр публицистика
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   IX НС   

Боян Георгиев Трайков е български журналист, народен деятел на изкуството и културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 март 1932 година във Варна.[1] Син е на политика Георги Трайков. През 1956 година завършва Софийския университет със специалност „Журналистика“.[2] Работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като кореспондент, литературен сътрудник и заместник-отговорен редактор. От 1961 г. е член на БКП. През 1965 г. е кореспондент на БТА в Полша.[3].

През 1966 година е сред хората, които възстановяват издаването на вестник „Поглед“. Сътрудничи на „Народна младеж“.[4] От 1969 до 1973 г. е кореспондент на БТА в Париж. Работи също в Комитета за телевизия и радио, Българското национално радио. От 1973 до 1977 година е заместник-генерален директор на Комитета за радио и телевизия. От 1977 до 1981 година е генерален директор на БНР. От 1981 до 1990 година е главен директор на БТА.[5][1]

Съюзът на българските журналисти два пъти го награждава за неговата дейност. През 1979 година организацията му връчва първа награда за приносите му в публицистиката на международна тематика, а през 1983 година Трайков получава специална награда за своята професионална журналистическа дейност.[2] От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Член е на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт от 23 юни 1982 г., като е преизбран на 16 май 1987 г.

С решение на Комисия по досиетата от 8 октомври 2008 г. е разкрит като агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност в периода 1950 – 1973 г., известен под псевдонимите „Ивайло“ и „Тибо“.[1]

Боян Трайков е съпруг на балерината Вера Кирова.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1960 – „Акция К-8“;
  • 1961 – „Юрий Гагарин на българска земя“;
  • 1964 – „Владетел на океаните“;
  • 1973 – „Франция-1973“;
  • 1984 – „Заговорът на новите кръстоносци“;
  • 1984 – „Мистификация, д-р Мартела!“;
  • 1986 – „Атентатът срещу разведряването“;
  • 1999 – „Превратът – 10 ноември 1989“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Решение № 50/8 октомври 2008 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА
  2. а б в г Отиде си журналистът Боян Трайков. // News.bg. Посетен на 2015-03-31.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 91
  4. Издъхна журналистът Боян Трайков. // БНР. Посетен на 2015-03-31.
  5. Почина журналистът Боян Трайков. // БНР. Посетен на 2015-03-31.
  6. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.