Димитър Драгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Драгиев
български политик
Роден
Починал
Партия Български земеделски народен съюз
Народен представител в:
XII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   

Димитър Драгиев Колев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и водач на неговото умерено крило в началото на 20 век. Близък е на идеите на толстоизма за ненасилие в живота.

Димитър Драгиев е народен представител в XII (1902 – 1903), XIV (1908 – 1911), XV (1911 – 1913), XVI (1913), XVII (1914 – 1919) и XVIII (1919 – 1920) Обикновено Народно събрание и в V Велико Народно събрание (1911).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Драгиев е роден на 13 ноември (1 ноември стар стил) 1869 в с. Радне махле (днес Раднево). Завършва гимназия в Хасково, след което е учител в Радне махле (1886 – 1897) и Стара Загора. Драгиев развива активна обществена дейност и е сред основателите на няколко кооперации. С бащата на Гео Милев, Мильо Касабов е основател на книжовно дружество „Просвета“, издало до 1897 г. 38 книжки.

През 1899 Димитър Драгиев е сред основателите на БЗНС и водач на групата, настояваща за превръщането му в политическа партия. Той става подпредседател (1901 – 1902) и председател (1902 – 1908) на неговия Управителен съвет. Издава вестник „Справедливост“ (1899 – 1902), а през 1902 е сред създателите на вестник „Земеделско знаме“.

От самото начало на съществуването на БЗНС Димитър Драгиев е сред водачите на умереното крило в него. По време на Първата световна война той влиза в конфликт с радикалната група около Александър Димитров. Драгиев се противопоставя на Владайското въстание и конфликтът му с лидера Александър Стамболийски се задълбочава. Той взима участие в двата кабинета на Теодор Теодоров,[1] но отказва да влезе в правителството на Стамболийски.

През 1919 Димитър Драгиев е изключен от БЗНС и основава първата от множеството паралелни партии, носещи това име БЗНС „Стара Загора“.[2] Той започва издаването на вестник „Земеделска правда“, като се противопоставя на авторитарните методи на Стамболийски. БЗНС „Стара Загора“ продължава да съществува до Деветнадесетомайския преврат през 1934 и взима участие в коалицията Народен блок, но самият Димитър Драгиев се оттегля от политическия живот в края на 20-те години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Трябва ли земеделците да плащат десятък?“ (1899)
  • „Глас към българските земеделци“ (1900)
  • „Где е спасението на българските земеделци“ (1907)
  • „Личният режим в България и неговото премахване“ (1908)
  • „Порождение, цел и развой на Земеделския съюз в България“ (1909)
  • „Земеделският съюз и интелигенцията“ (1912)
  • „Из кой път?“ (1914)
  • „Истината по разцеплението на земеделската парламентарна група“ (1918)
  • „Намесата на България в Световната война“ (1919)
  • „Обединението в Земеделския съюз“ (1925)
  • „Българският земеделски народен съюз“ (1926)
  • „По тесния и стръмен път на земеделското движение в България“ (1938)
  • „Въпросът за задълженията“ (1938)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Ляпчев министър на земеделието и държавните имоти
(28 ноември 1918 – 6 октомври 1919)
Райко Даскалов