Петър Танчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Танчев
Секретар на БЗНС
Мандат 27 декември 1974 – 2 декември 1989
Назначен от Управителен съвет на БЗНС
Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС:
1 декември 1976 – 2 декември 1989 Алекси Иванов
Наследник Ангел Димитров
Първи зам.председател на Държавния съвет на НР.България
Мандат 27 декември 1974 г. – 14 декември 1989 г.
Назначен от 6 то Народно събрание
Предшественик Георги Трайков
Наследник Ангел Димитров
Първи зам.-председател
1971 – 1976 Кръстю Тричков
Георги Джагаров
Зам.-министър-председател
1976 – 1981 Тано Цолов
1979 – 1987, 1989 Георги Йорданов
1981 – 1985 Станиш Бонев
1986 – дек.1988 (от 19 август 1987 до 19 декември 1988 г. – министър на земеделието и горите която длъжност е глава на суперминистерство, равна на вицепремиер) Алекси Иванов
Предшественик Георги Трайков
Наследник Ангел Димитров
Лични данни
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища
Националност Флаг на България България
Религия Атеизъм
Полит. партия БЗНС (1935 – 1990)
Професия юристполитик
Военна служба
Преданост БКП – БЗНС (казионен) – Отечествен фронт
Отличия Герой на соц.труд, орден „Георги Димитров“, Орден „13 века България“, Международна ленинска награда
Народен представител в:
VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Петър Танчев Желев е български политик, Секретар (Председател) на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) от 1974 до 1989 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Танчев е народен представител в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971), VI (1971 – 1976), VII (1976 – 1981), VIII (1981 – 1986) и IX народно събрание (1986 – 1990).

Петър Танчев е роден през 1920 г. в село Гледка, Хасковско. През 1935 г. става член на лявото крило на Българския земеделски младежки съюз, а през 1940 – 1942 г. е арестуван за политическата си дейност. През 1944 г. завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. влиза в централното ръководство на БЗНС, а от 1974 г. е негов лидер. Между 1945 и 1948 г. е секретар на Централния комитет на демократичната младеж.[1] От 1948 г. е заместник-организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. Участва в правителството като министър на правосъдието (1962 – 1966), вицепремиер (1966 – 1971) и първи вицепремиер (1971 – 1974). От 1974 до 1989 е първи заместник-председател на Държавния съвет.

През 1987 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Свален от поста Секретар на БЗНС след промените на 10 ноември 1989 г., с аналогичен пленум на УС на БЗНС на 2 декември 1989 г. заедно със своите заместници, организационният и селскостопанският секретари на ПП на БЗНС Алекси Иванов и Пандо Ванчев от вътрешно партиен преврат, начело с дотогавашния международен секретар на ПП на БЗНС Ангел Димитров, избран на негово място за Секретар на БЗНС и члена на ПП на БЗНС и завеждащ международния отдел на БЗНС Виктор Вълков, избран за Организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, намиращи се в близки отношения с новото ръководство на БКП и НРБ, начело с Петър Младенов и Андрей Луканов.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Петър Танчев е женен за професор Кичка Танчева, която преди 1989 г. е ръкодводител на Стоматологичния институт. От брака си с нея има син, професор Евгени Танчев, председател на Конституционния съд от 16 ноември 2009 г. до 15 ноември 2012 г., както и 2 внучки, дъщери на сина му – Милена Танчева и Петра Танчева.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой на социалистеческия труд (аверс).jpg Герой на социалистическия труд (1980)
  • Пластина на орден „Георги Димитров“.gif Орден Георги Димитров (1970)
  • Пластина на орден „Георги Димитров“.gif Орден Георги Димитров (1980)
  • OrderOfCivilValourAndMeritRibbon.gif Орден "13 века България (1984)
  • Medal Lenin Prize.png Носител на Международна ленинска награда (СССР, 1987)
  • Пластина на орден „Народна Република България“.gif Орден Народна република България I ст. (1959).
  • Drosvfr2.png Орден Звезда на Дружба между народите – златен (ГДР, 1986)
  • GDR Marks-order bar.png Орден Карл Маркс (ГДР, 1989)
  • Order friendship of peoples rib.png – Орден „Дружба Народов“ – (СССР)(1980)
  • 30thAnniversaryOfVictoryOverGermanyRibbon.jpg Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ (1975)[2]
  • 40thAnniversayOfVictoryOverFascismRibbon.jpg Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ (1985)[3]
  • Медал „1300 години България“ (1981)
  • 40thAnniversaryOfSocialistBulgaria.jpg Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ (1984)
  • OrderOfBraveryRibbon.jpg Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ (1972)
  • 100th anniversary of the birth of Georgi Dimitrov medal ribbon.jpg Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (1982)
  • Bulgarian25YearsOfPeople'sRuleRibbon.jpg Медал „25 години Народна власт“ (1969)
  • 50thAnniversaryOfUprisingRibbon.jpg Медал „50 години от юнското антифашистко въстание“ (1973)
  • PatrioticWarRibbon.jpg Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ (1947)
  • 100thAnniversaryOfAprilUprisingRibbon.png Медал „100 години Априлско въстание“ (1976)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „БЗНС винаги верен на Партията, на народа, на социализма“ (1981; в два тома)
  • „БЗНС и изграждането на развито социалистическо общество“ (1983)
  • „За единство между БКП и БЗНС“ (1983)
  • „БЗНС – верен съюзник в борбата за социализъм и мир“ (1986)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 356
  2. вестник „Земеделско знаме“, 9 май 1975 г.
  3. Държавен вестник, указ за учредяване на медал „40 г. от победата над хитлерофашизма“.
Георги Трайков Секретар (Председател) на БЗНС (27 декември 1974 – 2 декември 1989) Ангел Димитров
Георги Трайков първи заместник-председател на Държавния съвет (1 ноември 1974 – 14 декември 1989) Ангел Димитров