Петър Танчев
Петър Танчев | |
Секретар на БЗНС | |
Мандат | 27 декември 1974 – 2 декември 1989 |
---|---|
Назначен от | Управителен съвет на БЗНС |
Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС: | |
1 декември 1976 – 2 декември 1989 | Алекси Иванов |
Наследник | Ангел Димитров |
Първи зам.председател на Държавния съвет на НР.България | |
Мандат | 27 декември 1974 г. – 14 декември 1989 г. |
Назначен от | 6 то Народно събрание |
Предшественик | Георги Трайков |
Наследник | Ангел Димитров |
Първи зам.-председател | |
1971 – 1976 | Кръстю Тричков |
Георги Джагаров | |
Зам.-министър-председател | |
1976 – 1981 | Тано Цолов |
1979 – 1987, 1989 | Георги Йорданов |
1981 – 1985 | Станиш Бонев |
1986 – дек.1988 (от 19 август 1987 до 19 декември 1988 г. – министър на земеделието и горите която длъжност е глава на суперминистерство, равна на вицепремиер) | Алекси Иванов |
Предшественик | Георги Трайков |
Наследник | Ангел Димитров |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища |
Националност | България |
Религия | Атеизъм |
Полит. партия | БЗНС (1935 – 1990) |
Професия | юрист • политик |
Военна служба | |
Преданост | БКП – БЗНС (казионен) – Отечествен фронт |
Отличия | Герой на соц.труд, орден „Георги Димитров“, Орден „13 века България“, Международна ленинска награда |
Народен представител в: VI ВНС I НС II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Портал Политика |
Петър Танчев Желев е български политик, Секретар (Председател) на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) от 1974 до 1989 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Танчев е народен представител в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971), VI (1971 – 1976), VII (1976 – 1981), VIII (1981 – 1986) и IX народно събрание (1986 – 1990).
Петър Танчев е роден през 1920 г. в село Гледка, Хасковско. През 1935 г. става член на лявото крило на Българския земеделски младежки съюз, а през 1940 – 1942 г. е арестуван за политическата си дейност. През 1944 г. завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. влиза в централното ръководство на БЗНС, а от 1974 г. е негов лидер. Между 1945 и 1948 г. е секретар на Централния комитет на демократичната младеж.[1] От 1948 г. е заместник организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. Участва в правителството като министър на правосъдието (1962 – 1966), вицепремиер (1966 – 1971) и първи вицепремиер (1971 – 1974). От 1974 до 1989 е първи заместник-председател на Държавния съвет.
През 1987 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.
Свален от поста Секретар на БЗНС след промените на 10 ноември 1989 г., с аналогичен пленум на УС на БЗНС на 2 декември 1989 г. заедно със своите заместници, организационният и селскостопанският секретари на ПП на БЗНС Алекси Иванов и Пандо Ванчев от вътрешно партиен преврат, начело с дотогавашния международен секретар на ПП на БЗНС Ангел Димитров, избран на негово място за Секретар на БЗНС и члена на ПП на БЗНС и завеждащ международния отдел на БЗНС Виктор Вълков, избран за Организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, намиращи се в близки отношения с новото ръководство на БКП и НРБ, начело с Петър Младенов и Андрей Луканов.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Петър Танчев е женен за професор Кичка Танчева, която преди 1989 г. е ръкодводител на Стоматологичния институт. От брака си с нея има син, професор Евгени Танчев, председател на Конституционния съд от 16 ноември 2009 г. до 15 ноември 2012 г., както и 2 внучки, дъщери на сина му – Милена Танчева и Петра Танчева.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Герой на социалистическия труд (1980)
- Орден Георги Димитров (1970)
- Орден Георги Димитров (1980)
- Орден "13 века България (1984)
- Носител на Международна ленинска награда (СССР, 1987)
- Орден Народна република България I ст. (1959).
- Орден Звезда на Дружба между народите – златен (ГДР, 1986)
- Орден Карл Маркс (ГДР, 1989)
- – Орден „Дружба Народов“ – (СССР)(1980)
- Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ (1975)[2]
- Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ (1985)[3]
- Медал „1300 години България“ (1981)
- Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ (1984)
- Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ (1972)
- Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (1982)
- Медал „25 години Народна власт“ (1969)
- Медал „50 години от юнското антифашистко въстание“ (1973)
- Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ (1947)
- Медал „100 години Априлско въстание“ (1976)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „БЗНС винаги верен на Партията, на народа, на социализма“ (1981; в два тома)
- „БЗНС и изграждането на развито социалистическо общество“ (1983)
- „За единство между БКП и БЗНС“ (1983)
- „БЗНС – верен съюзник в борбата за социализъм и мир“ (1986)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Георги Трайков | → | Секретар (Председател) на БЗНС (27 декември 1974 – 2 декември 1989) | → | Ангел Димитров |
|
Георги Трайков | → | първи заместник-председател на Държавния съвет (1 ноември 1974 – 14 декември 1989) | → | Ангел Димитров |
- Български политици (1945 – 1989)
- Вицепремиери на България
- Членове на Държавния съвет на НРБ
- Министри на правосъдието на България
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „13 века България“
- Секретари на БЗНС
- Секретари на ПП на БЗНС
- Членове на ПП на БЗНС
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Родени в област Хасково
- Починали в София