Христо Попов (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.

Христо Попов
български политик
Роден
Починал
1933 г. (71 г.)
Етнос българи
Политика
Партия Либерална партия (радослависти)
Убеждения либерализъм
Депутат
IX ОНС   X ОНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   

Христо Иванов Попов (Попстоянов) е български политик, деец на Либералната партия, министър на правосъдието във второто и третото правителство на Васил Радославов, които управляват България от 1913 до 1918 година, член на Върховния македонски комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Попов е роден в 1862 година в гевгелийското село Стояково, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в Пловдив и право в Московския университет.[1]

Завръща се в Османската империя и работи като директор на училищата в Охрид.[1] В учебната 1880/1881 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[2][3] В учебната 1883/1884 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[4]

Между 1893 - 1894 година издава в Пловдив проправителствения стамболовистки вестник „Време“, а от 1894 година е член на Либералната партия.[5]

Емигрира в Свободна България и в 1889 година става съдия в Русенския окръжен съд. От 1892 година е адвокат в Пловдив.[6] На V македонски конгрес през лятото на 1898 година е избран за член на ВМК,[1] но напуска в края на същата година.

От 1913 до 1918 година е народен представител и министър на правосъдието.[1] В това качество е осъден на доживотен затвор от Третия Държавен съд през март 1923 година, а на следващата година е амнистиран.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 80.
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 304.
  4. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 123.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 384-385.
  6. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 379.
В. Донков (и. д.) директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1883 – 1884)
Никола Боботанов
     Портал „Македония“         Портал „Македония