Стояково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стояково
Стојаково
— село —
Викиекспедиција Бојмија 150.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1556° с. ш. 22.5775° и. д.
Стояково
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Богданци
Географска област Боймия
Надм. височина 67 m
Население 1931 души (2002)
Пощенски код 1488
Стояково в Общомедия

Стояково (на македонска литературна норма: Стојаково) е село в община Богданци на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от Гевгели и южно от Богданци, на границата с Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Стояк е представлявано от Стоян, син на Георги, Киряки, син на Петко, Марко, син на Кърдже и Петре, син на Стоян.[1]

Около 1860 година е изградена църквата в селото „Света Неделя“.[2]

В края на XIX век Стояково е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Стояково (Stoyakovo) е посочено като селище със 112 домакинства, като жителите му са 520 българи и 30 мюсюлмани.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. в Стояково живеят 1350 жители българи християни, 80 турци и 90 цигани.[5]

В Стояково пуска корени униатската пропаганда в Македония, но след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стояково има 1680 българи екзархисти, 8 българи унияти и 36 цигани и функционира българско училище.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 1931 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 1890
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 36
бошняци 0
други 4

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стояково
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Стоянов (1873 – 1903), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Димитров Мандалов, български революционер, деец на ВМОРО, убит в Струмишко[9]
  • Flag of North Macedonia.svg Васил Тоциновски (р.1946), учен и писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Георги и Димитър Попстоянови, български учители и революционери, дейци на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Каракабаков, български просветен деец, учител в 1901 година в Баялци, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Григоров Арнаудов, български революционер, деец, по-късно четник на ВМОРО[4][9]
  • Flag of Bulgaria.svg Леонид Стоянов (? – 1923), български революционер от ВМРО, гевгелийски войвода между 1920 и септември 1923 година[11]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Serbia.svg Любомир Чипранич (1936 – 2010), сръбски актьор
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Иванова Манасиева (Баба Томовица) (1878 – 1977), народна лечителка
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Зайков (1888 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Мирче Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 12 лозенградска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Аврамчев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Ичко Димитров[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Иванов Попов, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Донов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Григоров Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 28 (30)-годишен, земеделец, III отделение, четата на Ичко Димитров, 15 Щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Риндо Велков, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето, убит на 19 юни 1912[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Мандалов (1875 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тануш Данов, завършва гръцко класно училище през 1868 година, от 1870 година преподава в различни македонски села, учител в Струмица (1908 – 1909)[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Недялков, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Пайданов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Димитров Мандалов, български революционер, четник на ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Гонов Кюрюшев (? – 1901), български революционер, четник на ВМОРО, изгорял жив на 29 юни 1901 година в село Калиново, Кукушко[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Д. Иванов (1888 - ?) завършил право в Женева в 1911 година и в Брюксел 1912 г.[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Динев Велков, български революционер, в 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[18] четник на ВМОРО, убит край Серменин[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Динев Танушев, български революционер, деец на ВМОРО,[4] в 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Попов (1862-1933), български юрист и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Узунов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
Починали в Стояково
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Русев Радков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Паноров (? – 1907), български революционер от Гевгели, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Вълчо Митов Друмчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Марин Пешев Игнатов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Зафир Христов (? – 1907), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година с цялата си чета в Стояково
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер от Баялци, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  2. Цркви во Стојачката парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  4. а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  6. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  7. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.194-195.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. а б в г д е ж з „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 9549514560
  10. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 9549514560
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 159.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  15. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55, 58 – 59.
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.179.
  17. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  18. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  19. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 1
  21. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 2
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 5


     Портал „Македония“         Портал „Македония