Стояково
| Стояково Стојаково | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Стояково | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югоизточен |
| Община | Богданци |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 67 m |
| Население | 1931 души (2002) |
| Пощенски код | 1488 |
| Стояково в Общомедия | |
Стояково (на македонска литературна норма: Стојаково) е село в община Богданци на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено източно от Гевгели и южно от Богданци, на границата с Гърция.
История[редактиране | редактиране на кода]
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Стояк е представлявано от Стоян, син на Георги, Киряки, син на Петко, Марко, син на Кърдже и Петре, син на Стоян.[1]
Около 1860 година е изградена църквата в селото „Света Неделя“.[2]
В края на XIX век Стояково е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Стояково (Stoyakovo) е посочено като селище със 112 домакинства, като жителите му са 520 българи и 30 мюсюлмани.[3]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Стояково живеят 1350 жители българи християни, 80 турци и 90 цигани.[5]
В Стояково пуска корени униатската пропаганда в Македония, но след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стояково има 1680 българи екзархисти, 8 българи унияти и 36 цигани и функционира българско училище.[7]За съпротива против македонизма е осъден местния жител Кирил Аврамчев.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Д. Тошев от Богородица е български кмет на Стояково от 15 септември 1941 година до 12 април 1943 година. След това кмет е Георги Хр. Козов (Колозов) от Богданци (12 май 1943 - 18 април 1944).[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 1931 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1890 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 36 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Стояково
Антон Стоянов (1873 – 1903), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
Ахилей Захов (Ахилевс Захос), агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и член на гръцката милиция в Стояково[11]- Васил Димитров Мандалов, български революционер, деец на ВМОРО, убит в Струмишко[12]
Васил Тоциновски (р.1946), учен и писател от Северна Македония- Георги и Димитър Попстоянови, български учители и революционери, дейци на ВМОРО[4]
- Георги Каракабаков, български просветен деец, учител в 1901 година в Баялци, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[13]
- Георги Наков (1899 - ?), български революционер от ВМРО
- Костантин Г. Капсаров - Динката (1899 - 1927), български революционер от ВМРО, загинал в сражение с гръцка жандармерия на Чеган
- Леонид Стоянов (? – 1923), български революционер от ВМРО
Любомир Чипранич (1936 – 2010), сръбски актьор- Мария Иванова Манасиева (Баба Томовица) (1878 – 1977), народна лечителка
- Миле Зайков (1888 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
- Мирче Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 12 лозенградска дружина[14]
- Мито Аврамчев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Ичко Димитров[15]
- Мито Иванов Попов, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
- Мицо Донов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Никола Арнаудов, български революционер, деец, по-късно четник на ВМОРО
- Никола Мандалов (1919 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[16]
- Риндо Велков, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето, убит на 19 юни 1912[17]
- Стефан Мандалов (1875 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
- Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
- Тануш Данов, завършва гръцко класно училище през 1868 година, от 1870 година преподава в различни македонски села, учител в Струмица (1908 – 1909)[18]
- Тодор Недялков, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
- Тома Пайданов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков[12]
- Филип Димитров Мандалов, български революционер, четник на ВМОРО[12]
- Христо Гонов Кюрюшев (? – 1901), български революционер, четник на ВМОРО, изгорял жив на 29 юни 1901 година в село Калиново, Кукушко[12]
- Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник[19]
- Христо Д. Иванов (1888 - ?) завършил право в Женева в 1911 година и в Брюксел 1912 г.[20]
- Христо Динев Велков, български революционер, в 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[21] четник на ВМОРО, убит край Серменин[12]
- Христо Динев Танушев, български революционер, деец на ВМОРО,[4] в 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия[22]
- Христо Попов (1862-1933), български юрист и политик
- Христо Станков (Риста Станкович), сръбски контрачетник[23]
- Христо Узунов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Починали в Стояково
- Ангел Русев Радков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
- Васил Паноров (? – 1907), български революционер от Гевгели, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[25]
- Вълчо Митов Друмчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[26]
- Марин Пешев Игнатов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[27]
- Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[12]
- Зафир Христов (? – 1907), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година с цялата си чета в Стояково
- Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
- Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер от Баялци, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[25]
- Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Цркви во Стојачката парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ а б в г д е ж з „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 481.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-06
- ↑ Ζάχος Αχιλλεύς - Μακεδονομάχοι. // Посетен на 2021-09-24.
- ↑ а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55, 58 – 59.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 179.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
- ↑ Перев, Владимир. Последниот атентатор (5). // tribuna.mk. Посетен на 29.11.2022.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 1
- ↑ а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 5
| |||||||||||||||||
Портал „