Дельо Калъчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дельо Калъчев
български революционер

Роден
1877 г.
Починал
1917 г. (40 г.)
неизв.

Дельо Петров Калъчев, наричан Дельо капитан[1], е български революционер и гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дельо Калъчев е роден в 1877 година в гевгелийското село Богданци, тогава в Османската империя. Получава основно образование. Влиза във ВМОРО.[2] От 1901 година след Баялската афера е нелегален четник при Кръстьо Българията, Андон Кьосето, Кръстю Асенов. Участва в аферата „Мис Стоун“, а през 1903 година и в Илинденското въстание, като вече е войвода в Гевгелийско и Дойранско. На 15 август четата му е открита от турски аскер от няколко стотин войници при Балинци и в сражението падат убити 5 четници и 5 войници.[3] През пролетта на 1904 година Дельо Калъчев с четата на Дилбер Илия попада в устроена от гъркомани засада в село Баялци, от която успяват да се спасят само двамата войводи.[4]

През лятото на 1905 година заедно с войводата Станиш Наков водят голямо сражение в местността Мадема край село Стояково, Гевгелийско.

След Младотурската революция се легализира, но от 1910 година до 1912 година отново е нелегален четник при Ичко Гюпчев. През пролетта на 1912 година навлиза в Македония с чета въоръжена от полковник Стефан Николов заедно с Данго Баровски - харамия, бивш деец на ВМОРО, по-късно андарт - и двамата работят за сближаване на българи и гъркомани в Богданци, където влизат на Великден. След 5 дни четата им попада на засада във Фурка. В сражението от четата на Данго се отделя Атанас Колчев от Горгопик. Предаден от гъркомани в Богданци, той е заловен и предизвиква голяма афера в паланката, вследствие на която са арестувани гъркоманите Дельо Пеев, Нишо Шонев, Атанас Гр. Шонев, Тома Гогов и българина Петруш Кьортошев. След аферата Дельо Калъчев се връща в България, а Данго Баровски се оттегля към Паяк планина и се връща в Кожух чак след убийството на Стоян Малашев.[5]

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи в Инженерно-техническата част на МОО, а по-късно в Първа дебърска и в 13 кукушка дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[6] След Междусъюзническата война през есента на 1915 година е войвода в Гевгелийско. Участва в Първата све­товна война. Изчезва безследно в 1917 година.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.34
  2. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 49, 131, ISBN 9549514560
  3. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.348.
  4. Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 - 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 29.
  5. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 49-51.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 333.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 70.
     Портал „Македония“         Портал „Македония