Стоян Малашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Малашев
български революционер

Роден
Починал

Стоян Малашев е български революционер, гевгелийски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Малашев е роден в Негорци, в Османската империя, днес Северна Македония. Убива шпионина Петко Харизанов през лятото на 1904 година и минава в нелегалност. Става четник при Гоно Янев и Коста Попето.

След Младотурската революция се легализира, но в 1910 година отново става нелегален и от ноември 1911 година е гевгелийски околийски войвода.[1][2] На 27 април 1912 година Малашев извършва атентат на железопътен мост между Негорци и Пърдейци.[3]

След атентата властите подлагат на мъчения двамата му чичовци Ичко и Дельо Самарджиеви и чичовия му син Атанас. Тримата са изпратени след заплахи в гората, преструват се че са станали нелегални и след като Малашев ги въоръжава го убиват на 2 юни 1912 година в местността Бараловски дол, в планината Кожух, Гевгелийско заедно с Щило Ковански и Григор Иванов. Тримата са погребани в Кованец.[4] Ичко Димитров, причаквайки убийците на Стоян Малашев през юли 1912 година в село Серменин влиза в сражение с четата на ренегата Христо Капитанчето и я разбива.[5] Убийците на Малашев Ичко и Дельо са убити през октомври от войводата Михаил Странджата, а Атанас е пощаден.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 96 – 97.
  2. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 18.
  3. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 51 – 52.
  4. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 52 - 54.
  5. Илюстрация Илинден, 1929, бр. 27, стр.6-8
  6. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 100.
     Портал „Македония“         Портал „Македония