Гявато (община Богданци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за гевгелийското село. За битолското село вижте Гявато (община Битоля).

Гявато
Ѓавато
— село —
Викиекспедиција Бојмија 168.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1925° с. ш. 22.5375° и. д.
Гявато
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБогданци
Географска областБоймия
Надм. височина30 m
Население438 души (2002)
Пощенски код1484
Гявато в Общомедия

Гявато или Гявото,[1] понякога Дявато[2] (на македонска литературна норма: Ѓавато) е село в община Богданци на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югозападния край на страната в областта Боймия на левия край на река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Гявато е представлявано от своя кмет или пълномощник Коста, син на Пейо.[3]

В края на XIX век Гявато е чисто българо село. Църквата в селото „Успение Богородично“ е построена в 1834 година и обновена в 1893 година от Андон Китанов.[2][4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Гявато е посочено като селище с 50 домакинства, като жителите му са 220 българи.[5]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Гявато живеят 320 жители българи християни.[7]

В началото на XX век цялото село е под върховенството а Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гявато има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

При избухването на Балканската война 14 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 407
албанци 0
турци 6
роми 0
власи 0
сърби 21
бошняци 0
други 4

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гявото
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Христов Пецев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Ангелов, македоно-одрински опълченец, 17 (19)-годишен, ученик, ІІІ клас, Гевгелийска чета, 1 рота на 14 воденска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Гонов Дуев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно, Христо и Мицо (Хаджията[12]) Трайкови Бошкови, български революционери, дейци на ВМОРО,[6] Христо е убит в Солун преди 1897 – 1898 година,[12] а Мицо, покръстен от свещеник Стамат Танчев, изпълнява терористични поръчения от Централния комитет[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Илиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Жеков[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Йотев, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Бейков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Наков Мурджев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Кочо Попдимитров и синовете му Михаил Попкочов (жив към 1918 г.[16]) и Теохар Попов, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Попето, 15 щипска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Гяваталията, български хайдутин, действал в Гевгелийско, чийто четник е Иванчо Карасулията[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Нако Ташев Узунов (1870 - след 1943), селски войвода от ВМОРО. Лежи в турски затвор от 1904 година до Хуриета.[6][20]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко и Мицо Христови Янкулови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Попов (? – 1925), български революционер, син на Теохар Попов, деец на ММТРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 15 щипска дружина[21]
Починали в Гявато
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Танов Зафиров, български учител и революционер, деец на ВМОРО, изчезнал безследно след забягването си от Гявато[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов Марков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Томов Чорбаджийски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Калин Христов Дончев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Иванов Таушанов (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер от Стояково, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Попов Рододаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Гонов Петрушев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[26]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 103.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  4. Цркви во Богданци. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  6. а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-06 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  12. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 954-9514-56-0
  13. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 954-9514-56-0
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  16. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
  18. „Македония“, бр. 5, юли 1903 г., стр. 22.
  19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 173.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
  22. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 954-9514-56-0
  23. а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  24. а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35
  25. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 954-9514-56-0
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.