Гявато (община Богданци)
- Тази статия е за гевгелийското село. За битолското село вижте Гявато (община Битоля).
Гявато Ѓавато | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Богданци |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 30 m |
Население | 438 души (2002) |
Пощенски код | 1484 |
Гявато в Общомедия |
Гявато или Гявото,[1] понякога Дявато[2] (на македонска литературна норма: Ѓавато) е село в община Богданци на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в югозападния край на страната в областта Боймия на левия край на река Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Гявато е представлявано от своя кмет или пълномощник Коста, син на Пейо.[3]
В края на XIX век Гявато е чисто българо село. Църквата в селото „Успение Богородично“ е построена в 1834 година и обновена в 1893 година от Андон Китанов.[2][4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Гявато е посочено като селище с 50 домакинства, като жителите му са 220 българи.[5]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Гявато живеят 320 жители българи християни.[7]
В началото на XX век цялото село е под върховенството а Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гявато има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]
При избухването на Балканската война 14 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители.[10]
Националност | Всичко |
македонци | 407 |
албанци | 0 |
турци | 6 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 21 |
бошняци | 0 |
други | 4 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Гявото
- Анастас Христов Пецев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Борис Ангелов, македоно-одрински опълченец, 17 (19)-годишен, ученик, ІІІ клас, Гевгелийска чета, 1 рота на 14 воденска дружина[11]
- Васил Гонов Дуев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Гоно, Христо и Мицо (Хаджията[12]) Трайкови Бошкови, български революционери, дейци на ВМОРО,[6] Христо е убит в Солун преди 1897 – 1898 година,[12] а Мицо, покръстен от свещеник Стамат Танчев, изпълнява терористични поръчения от Централния комитет[13]
- Гоно Илиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Жеков[14]
- Гоно Йотев, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов[15]
- Дино Бейков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Кольо Наков Мурджев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- поп Кочо Попдимитров и синовете му Михаил Попкочов (жив към 1918 г.[16]) и Теохар Попов, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
- Мито Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Попето, 15 щипска дружина[17]
- Мицо Гяваталията, български хайдутин, действал в Гевгелийско, чийто четник е Иванчо Карасулията[18]
- Мицо Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[19]
- Нако Ташев Узунов (1870 - след 1943), селски войвода от ВМОРО. Лежи в турски затвор от 1904 година до Хуриета.[6][20]
- Трайко и Мицо Христови Янкулови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
- Трайко Попов (? – 1925), български революционер, син на Теохар Попов, деец на ММТРО
- Христо Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 15 щипска дружина[21]
- Починали в Гявато
- Георги Танов Зафиров, български учител и революционер, деец на ВМОРО, изчезнал безследно след забягването си от Гявато[22]
- Димитър Иванов Марков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
- Димитър Томов Чорбаджийски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
- Калин Христов Дончев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
- Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
- Михаил Иванов Таушанов (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[22]
- Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер от Стояково, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков[25]
- Петър Попов Рододаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
- Туше Гонов Петрушев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[22]
- Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[26]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 103.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Цркви во Богданци // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ а б в г д е ж з и Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
- ↑ „Македония“, бр. 5, юли 1903 г., стр. 22.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 173.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
- ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.
|