Гявато (община Богданци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за гевгелийското село. За битолското село вижте Гявато (община Битоля).

Гявато
Ѓавато
— село —
Викиекспедиција Бојмија 168.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1925° с. ш. 22.5375° и. д.
Гявато
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Богданци
Географска област Боймия
Надм. височина 30 m
Население 438 души (2002)
Пощенски код 1484
Гявато в Общомедия

Гявато или Гявото[1], понякога Дявато[2] (на македонска литературна норма: Ѓавато) е село в община Богданци на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югозападния край на страната в областта Боймия на левия край на река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Гявато е представлявано от своя кмет или пълномощник Коста, син на Пейо.[3]

В края на XIX век Гявато е чисто българо село. Църквата в селото „Успение Богородично“ е построена в 1834 година и обновена в 1893 година от Андон Китанов.[4][2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Гявато е посочено като селище с 50 домакинства, като жителите му са 220 българи.[5]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. в Гявато живеят 320 жители българи християни.[7]

В началото на XX век цялото село е под върховенството а Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гявато има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

При избухването на Балканската война 14 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 407
албанци 0
турци 6
роми 0
власи 0
сърби 21
бошняци 0
други 4

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гявото
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Христов Пецев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Ангелов, македоно-одрински опълченец, 17 (19)-годишен, ученик, ІІІ клас, Гевгелийска чета, 1 рота на 14 воденска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Гонов Дуев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно, Христо и Мицо (Хаджията[12]) Трайкови Бошкови, български революционери, дейци на ВМОРО,[6] Христо е убит в Солун преди 1897 – 1898 година, [12] а Мицо, покръстен от свещеник Стамат Танчев, изпълнява терористични поръчения от Централния комитет[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Бейков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Наков Мурджев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Кочо Попдимитров и синовете му Михаил Попкочов (жив към 1918 г.[14]) и Теохар Попов, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Попето, 15 щипска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Гяваталията, български хайдутин, действал в Гевгелийско, чийто четник е Иванчо Карасулията[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Нако Ташев Узунов, селски войвода от ВМОРО. Лежи в турски затвор от 1904 година до Хуриета[6][17].
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко и Мицо Христови Янкулови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Попов (? – 1925), български революционер, син на Теохар Попов, деец на ММТРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 15 щипска дружина[18]
Починали в Гявато
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Танов Зафиров, български учител и революционер, деец на ВМОРО, изчезнал безследно след забягването си от Гявато[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов Марков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Томов Чорбаджийски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Калин Христов Дончев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Иванов Таушанов (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер от Стояково, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Попов Рододаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Гонов Петрушев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[25]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 103.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  4. Цркви во Богданци. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  6. а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  8. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.194-195.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  12. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
  13. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 9549514560
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  16. „Македония“, бр. 5, юли 1903 г., стр. 22.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 173.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.
  19. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  23. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 9549514560
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.
     Портал „Македония“         Портал „Македония