Михаил Попкочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Попкочев
български общественик и революционер
Роден
Починал
13 януари 1953 г. (77 г.)

Михаил Попкочев (Попкочов) Попдимитров (изписване до 1945 година: Михаилъ поп Кочевъ попъ Димитровъ) е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Попкочев е роден на 2 октомври 1875 година в в гевгелийското село Гявато, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на поп Кочо Попдимитров.[1] Негов брат е революционерът Теохар Попов (1879 – 1925), а племеникът му Трайко Попов (1906 - 1925) е деец на ММТРО.[2] Включва се в дейността на ВМОРО[3], арестуван е и е осъден на 101 години затвор от османските власти. След Балканските войни 1912-1913 година се установява в Девин, където е главен и пунктов учител. Подпомага активно българските бежанци от Македония.[4]

Участва като делегат от Гевгелийското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5] През 1925 година е в ръководството на Пернишкото македонско благотворително братство.[6]

През 1941 година е председател на Гевгелийското благотворително братство.[7] Умира на 13 януари 1953 година. Негова дъщеря е писателката Весела Малеева[4], а негов внук дипломатът Христо Малеев.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  2. Димитровъ, Янаки п. Биографически данни за живота, дейностьта и смъртьта на Теохаръ Поповъ и Трайко Теохаровъ Поповъ отъ с. Гявато, Гевгелийска околия // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1941. с. 7.
  3. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
  4. а б Родопски сборник, Том 6, БАН, 1987, с.46-48
  5. НБКМ-БИА C VIII 38
  6. Хроника // „Независима Македония“ III (98). София, СМЕО, 20 февруари 1925. с. 3.
  7. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  8. Минчев, Минчо. ДО ВТОРАТА ТРЪБА. ДО ДРУГАТА ЗОРА!, zora-news.com, посетен на 8.10.2021 г.