Нако Узунов
| Нако Узунов | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Нако Ташов (Ташев) Узунов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Нако Узунов е роден в 1870 година в гевгелийското село Гявато. В 1899 година влиза във ВМОРО. Служи като куриер на организацията и войвода на селската милиция. В 1904 година четите на воденския войвода Лука Иванов, гевгелийския Дельо Калъчев и леринския Спиро Олчев, пренасяйки 12 товара оръжие и снаряжение за Воденско и Леринско, са открити при Гявато. Селската милиция, начело с Узунов, се включва в сраженията. Узунов е ранен в лявата ръка[1] и в корема, като остава инвалид с лявата си ръка. Заловен е на другия ден, окован и осъден на 4 години затвор. Изпратен е в Едикуле в Солун, където лежи до Младотурската революция от юли 1908 година, когато е амнистиран с всички политически затворници.[2][3][4]
На 29 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 392.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 173.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 393.
