Михаил Геновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Геновски
български политик
Роден
Починал
16 октомври 1996 г. (93 г.)
Право
Област икономика
право
Образование Свободен университет за политически и стопански науки
Работил в Университет за национално и световно стопанство
Политика
Партия БЗНС
Депутат
XXVI ОНС   VI ВНС   VIII НС   IX НС   

Михаил Попов Геновски е български юрист и политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1945 – 1946 година, народен деятел на науката.

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Геновски е роден в село Левски, Плевенско, на 29 юли (16 юли стар стил) 1903 година. През 1918 година става член на БЗНС, а през 1923 година е осъден на три години затвор за участието си в съпротивата срещу Деветоюнския преврат. Амнистиран през 1924 година, завършва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) в София (1924) и право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1927)[1]. През 1929 г. Академичния съвет на СУ утвърждава Правилник за докторантурата в Юридическия факултет и един от първите записали се докторанти е Михаил Геновски. Наред с адвокатската си практика за 2 години той успява да разработи и защити дисертация по един от основните институти на наказателното право – неизбежната отбрана. През 1931 г. той, заедно с съпругата си Вяра Златарева, са прогласени за първите доктори по право от Софийския университет[2].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След 1927 година Геновски работи като журналист и адвокат в София, през 1927 – 1938 година е член на Постоянното присъствие на Земеделския младежки съюз.[1] През този период той публикува книгата „Общественост и култура“, в която развива оригинални идеологически възгледи за всепроникващо влияние на кооперациите в обществения живот, доближаващо се до характерния за фашизма корпоративизъм.[3]

Активен участник в БЗНС „Пладне“, той е съдебен защитник на някои от обвиняемите в процеса на парашутистите и подводничарите и процеса срещу Централния комитет на Българската работническа партия през 1942 година, за известно време през 1938 и 1944 година е интерниран.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Михаил Геновски е организационен секретар на БЗНС и през 1944 – 1948 година е член на неговото Постоянно присъствие, между 1945 и 1990 година неколкократно е народен представител. След разцепването на БЗНС през 1945 година той е сред ръководителите на БЗНС (казионен) и за няколко месеца оглавява Министерството на земеделието и държавните имоти във второто правителство на Кимон Георгиев.[1] Бил е редактор на в. „Земеделско знаме“.

През лятото на 1946 година, в разгара на комунистическите чистки в армията и показните процеси серщу офицери, публикува поредица статии по надслов „По кървававите следи на Ал. Стамболийски“, изпълнени с остри нападки срещу „кървавата военщина“.[4] Участва активно в изработването на Димитровската конститутция.[1] През 1961 – 1990 година е член на Управителния съвет на БЗНС. Член е на Дружеството за ООН в България, на Президиума на научните работници и други.[5] През 1983 година получава званието „Герой на социалистическия труд“.[1]

Академична кариера и творчество[редактиране | редактиране на кода]

От 1947 до 1974 година Геновски е професор по теория на държавата и правото и по международно право в Софийския университет и във Висшия икономически институт „Карл Маркс“.Богатото му научно творчество дава основание през 1956 г. на Висшата атестационна комисия да го направи един от първите доктори на юридическите науки в България, а през 1967 г. е удостоен с почетното звание заслужил деятел на науката.

Автор е на множество публикации – книги и статии в областта на общата теория на правото, конституционното право, международното право и др. Освен в правната наука твори и в други области на човешкото познание. В областна на историята проф. Геновски е написал следните трудове: „Политически и правни възгледи на В. Левски”, „Пътят на земеделското движение”, очерци за видни земеделски дейци като Александър Стамболийски, Янко Забунов и др. В областта на културата проф. Геновски е написал книгата „Култура и цивилизаци”, а също така и две интересни пътеписни книги: “Светът търси мира”(1946 г.) и “Стъпки по пясъка” (1948 г.). В областта на политологията той е написал труда „Политика и право”. В областта на философията проф. Геновски е автор на трудовете: “Философско-религиозният дуализъм на богомилите”, “Човек, общество, идеи”, “Вяра и убеждение”, “Философски основи на земеделската идеология” и др. Създал е над 50 биографски очерка. Геновски е автор и на над 800 отпечатани статии в различни обществено-политически списания и вестници[6].

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Геновски се женен през 1936 г. за Вера Златарева (1905-1977). Тя е известна като първата жена-адвокат в България. От брака си има две деца

Михаил Геновски умира на 16 октомври 1996 година в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 112 – 113.
  2. Рачев, Ф. Наследник на дългогодишни традиции на юридическия факултет на УНСС. С.:2011 г. с.129
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 44.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 729.
  5. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 315
  6. Рачев, Ф. Наследник на дългогодишни традиции на юридическия факултет на УНСС. С.:2011 г. с.130
Александър Оббов министър на земеделието и държавните имоти
(29 септември 1945 – 31 март 1946)
Александър Оббов