Михаил Геновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Геновски
български политик
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Право
Област икономика
право
Образование Свободен университет за политически и стопански науки
Работил в Университет за национално и световно стопанство
Политика
Партия БЗНС
Депутат
XXVI ОНС   VI ВНС   VIII НС   IX НС   
Семейство
Съпруга Вера Златарева

Михаил Попов Геновски е български юрист и политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1945 – 1946 година, народен деятел на науката.

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Геновски е роден в село Левски, Плевенско, на 29 юли (16 юли стар стил) 1903 година. През 1918 година става член на БЗНС, а през 1923 година е осъден на три години затвор за участието си в съпротивата срещу Деветоюнския преврат. Амнистиран през 1924 година, завършва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) в София (1924) и право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1927)[1]. През 1929 г. Академичния съвет на СУ утвърждава Правилник за докторантурата в Юридическия факултет и един от първите записали се докторанти е Михаил Геновски. Наред с адвокатската си практика за 2 години той успява да разработи и защити дисертация по един от основните институти на наказателното право – неизбежната отбрана. През 1931 г. той, заедно с съпругата си Вяра Златарева, са прогласени за първите доктори по право от Софийския университет[2].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След 1927 година Геновски работи като журналист и адвокат в София, през 1927 – 1938 година е член на Постоянното присъствие на Земеделския младежки съюз.[1] През този период той публикува книгата „Общественост и култура“, в която развива оригинални идеологически възгледи за всепроникващо влияние на кооперациите в обществения живот, доближаващо се до характерния за фашизма корпоративизъм.[3]

Активен участник в БЗНС „Пладне“, той е съдебен защитник на някои от обвиняемите в процеса на парашутистите и подводничарите и процеса срещу Централния комитет на Българската работническа партия през 1942 година, за известно време през 1938 и 1944 година е интерниран.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Михаил Геновски е организационен секретар на БЗНС и през 1944 – 1948 година е член на неговото Постоянно присъствие, между 1945 и 1990 година неколкократно е народен представител. След разцепването на БЗНС през 1945 година той е сред ръководителите на БЗНС (казионен) и за няколко месеца оглавява Министерството на земеделието и държавните имоти във второто правителство на Кимон Георгиев.[1] Бил е редактор на в. „Земеделско знаме“.

През лятото на 1946 година, в разгара на комунистическите чистки в армията и показните процеси серщу офицери, публикува поредица статии по надслов „По кървававите следи на Ал. Стамболийски“, изпълнени с остри нападки срещу „кървавата военщина“.[4] Участва активно в изработването на Димитровската конститутция.[1] През 1961 – 1990 година е член на Управителния съвет на БЗНС. Член е на Дружеството за ООН в България, на Президиума на научните работници и други.[5] През 1983 година получава званието „Герой на социалистическия труд“.[1]

Академична кариера и творчество[редактиране | редактиране на кода]

От 1947 до 1974 година Геновски е професор по теория на държавата и правото и по международно право в Софийския университет и във Висшия икономически институт „Карл Маркс“.Богатото му научно творчество дава основание през 1956 г. на Висшата атестационна комисия да го направи един от първите доктори на юридическите науки в България, а през 1967 г. е удостоен с почетното звание заслужил деятел на науката.

Автор е на множество публикации – книги и статии в областта на общата теория на правото, конституционното право, международното право и др. Освен в правната наука твори и в други области на човешкото познание. В областна на историята проф. Геновски е написал следните трудове: „Политически и правни възгледи на В. Левски”, „Пътят на земеделското движение”, очерци за видни земеделски дейци като Александър Стамболийски, Янко Забунов и др. В областта на културата проф. Геновски е написал книгата „Култура и цивилизаци”, а също така и две интересни пътеписни книги: “Светът търси мира”(1946 г.) и “Стъпки по пясъка” (1948 г.). В областта на политологията той е написал труда „Политика и право”. В областта на философията проф. Геновски е автор на трудовете: “Философско-религиозният дуализъм на богомилите”, “Човек, общество, идеи”, “Вяра и убеждение”, “Философски основи на земеделската идеология” и др. Създал е над 50 биографски очерка. Геновски е автор и на над 800 отпечатани статии в различни обществено-политически списания и вестници[6].

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Геновски се женен през 1936 г. за Вера Златарева (1905-1977). Тя е известна като първата жена-адвокат в България. От брака си има две деца

Михаил Геновски умира на 16 октомври 1996 година в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 112 – 113.
  2. Рачев, Ф. Наследник на дългогодишни традиции на юридическия факултет на УНСС. С.:2011 г. с.129
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 44.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 729.
  5. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 315
  6. Рачев, Ф. Наследник на дългогодишни традиции на юридическия факултет на УНСС. С.:2011 г. с.130
Александър Оббов министър на земеделието и държавните имоти
(29 септември 1945 – 31 март 1946)
Александър Оббов