Вера Златарева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вера Златарева
български юрист
Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Народен представител в:
XXVI ОНС   
Семейство
Съпруг Михаил Геновски

Вера Димитрова Златарева (1905 – 1977) е българска юристка, общественичка и авторка на публицистика. Един от съоснователите на Съюза на научните работници в България, днес Съюз на учените в България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вера Златарева е българска юристка, публицистка, общественичка. Родена през 1905 г. в село Голямо Белово, Пазарджишко.

Завършва право в Софийския университет през 1929 година и става първата жена-юрист, защитила докторат по право в Университета през 1931 година с докладчици проф. Тодор Кулев и проф. Никола Долапчиев.[1]

Помощник-юрисконсулт е в МЗДИ (1931 – 1932), а по-късно и помощник завеждащ Службата за борба със социалните злини при Дирекция на полицията. През 1938 година участва в конкурс за стипендия по криминална социология на Международната федерация на университетските жени.[2]

Омъжена за юриста д-р Михаил Геновски, с когото имат две деца.[2] Заедно с Геновски са редактори на списание „Земя и труд“.[3] Тя сътрудничи и на списанията „Философски преглед“, „Правна мисъл“, „Фар на въздържанието“, „Трезвеност“, „Литературен глас“, „Вестник за жената“, „Женски глас“, „Адвокатски преглед[3], „Полицай“ и „Преглед за трудово право“[1].

Вера Златарева е автор на монографии с правно и научно-популярно съдържание:

  • „Наказание и осигурителни мерки“ (докторска теза/монография, Пловдив, 1931, 88 стр.)
  • „Психология и социология на българската проститутка“ (монография, София, 1935, 340 стр.)
  • „Проституцията и борбата против нея“ (1936)
  • „Обществени грижи“ (монография, София, 1940, 203 стр.)
  • „Изнасилване“ (1940)
  • „Имуществени отношения между съпрузите“ (1941)
  • „Правната защита на жената“ (1945)
  • „Селянката и новото време“ (1947)
  • „Правната защита на брака и семейството в Народна република България“ (1958)[3]

Феминизъм[редактиране | редактиране на кода]

Вера Златарева участва в Дружеството на българките с висше образование, където е член на ръководството на юридическата секция, както и на самото дружество. Фокус на общественическата и изследователската ѝ дейност са темите, свързани с положението на жената в обществото, теми като проституцията, изнасилванията, грижи за самотните майки и други, женския труд.[1]

Златарева е член на Управителния съвет на юридическия клон на „Дружеството на българките с висше образование“. Тя е и първата жена с придобита адвокатска правоспособност в България през 1945 г.[2]

Ръководителка на Българския народен женски съюз след 1944 г. Членува в БЗНС Врабча 1.[2][3] През 1945 година става народен представител в 26-ото Обикновено народно събрание. Участва в инициативи за възстановяване на конституционните права и свободи, които след преврата от май 1934 г. биват ограничени.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д „Вера Златарева – Амбициозен изследовател и активен общественик: Бележки за нейната изява до основаването на СНРБ, Николай Поппетров, сп. „Наука“ на СУБ, кн. 1/2014, година XXIV, стр.
  2. а б в г Вера Златарева, Сайт на Българска асоциация на университетските жени (БАУЖ)
  3. а б в г Вера Златарева, „Литературен свят“