Вера Златарева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вера Златарева
български юрист
Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Народен представител в:
XXVI ОНС   
Семейство
Съпруг Михаил Геновски

Вера Димитрова Златарева (1905 – 1977) е българска юристка, общественичка и авторка на публицистика. Един от съоснователите на Съюза на научните работници в България, днес Съюз на учените в България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вера Златарева е българска юристка, публицистка, общественичка. Родена през 1905 г. в село Голямо Белово, Пазарджишко.

Завършва право в Софийския университет през 1929 година и става първата жена-юрист, защитила докторат по право в Университета през 1931 година с докладчици проф. Тодор Кулев и проф. Никола Долапчиев.[1]

Помощник-юрисконсулт е в МЗДИ (1931 – 1932), а по-късно и помощник завеждащ Службата за борба със социалните злини при Дирекция на полицията. През 1938 година участва в конкурс за стипендия по криминална социология на Международната федерация на университетските жени.[2]

Омъжена за юриста д-р Михаил Геновски, с когото имат две деца.[2] Заедно с Геновски са редактори на списание „Земя и труд“.[3] Тя сътрудничи и на списанията „Философски преглед“, „Правна мисъл“, „Фар на въздържанието“, „Трезвеност“, „Литературен глас“, „Вестник за жената“, „Женски глас“, „Адвокатски преглед[3], „Полицай“ и „Преглед за трудово право“[1].

Вера Златарева е автор на монографии с правно и научно-популярно съдържание:

  • „Наказание и осигурителни мерки“ (докторска теза/монография, Пловдив, 1931, 88 стр.)
  • „Психология и социология на българската проститутка“ (монография, София, 1935, 340 стр.)
  • „Проституцията и борбата против нея“ (1936)
  • „Обществени грижи“ (монография, София, 1940, 203 стр.)
  • „Изнасилване“ (1940)
  • „Имуществени отношения между съпрузите“ (1941)
  • „Правната защита на жената“ (1945)
  • „Селянката и новото време“ (1947)
  • „Правната защита на брака и семейството в Народна република България“ (1958)[3]

Феминизъм[редактиране | редактиране на кода]

Вера Златарева участва в Дружеството на българките с висше образование, където е член на ръководството на юридическата секция, както и на самото дружество. Фокус на общественическата и изследователската ѝ дейност са темите, свързани с положението на жената в обществото, теми като проституцията, изнасилванията, грижи за самотните майки и други, женския труд.[1]

Златарева е член на Управителния съвет на юридическия клон на „Дружеството на българките с висше образование“. Тя е и първата жена с придобита адвокатска правоспособност в България през 1945 г.[2]

Ръководителка на Българския народен женски съюз след 1944 г. Членува в БЗНС Врабча 1.[2][3] През 1945 година става народен представител в 26-тото Обикновено народно събрание. Участва в инициативи за възстановяване на конституционните права и свободи, които след преврата от май 1934 г. биват ограничени.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д „Вера Златарева – Амбициозен изследовател и активен общественик: Бележки за нейната изява до основаването на СНРБ, Николай Поппетров, сп. „Наука“ на СУБ, кн. 1/2014, година XXIV, стр.
  2. а б в г Вера Златарева, Сайт на Българска асоциация на университетските жени (БАУЖ)
  3. а б в г Вера Златарева, „Литературен свят“