Хронология на българските женски движения в периода от 1878 г. до 1944 г.

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дата Събитие[1]
1792 Мери Уолстънкрафт публикува „Защита на правата на жените“ (A Vindication of the Rights of Women), където представя фундаменталните идеи на модерния феминизъм. Критикувана е практиката на лишаване на жените от възможността за образование, от право на труд, от политически права, както и домашното насилие. Осъжда се финансовата зависимост на жените от мъжете в брака, която се окачествява като „узаконена проституция“. Идеите ѝ предхождат разпространението на либералния феминизъм, настояващ за равни права и на утопичния (социалистически) феминизъм.
1848 – 1869 Провеждат се 18 конвенции за правата на жените в САЩ с участието на британски и европейски представителки
1848 Конвенция за правата на жените в Сенека Фолз, Ню Йорк: първа организирана манифестация на феминизма в САЩ, организирана от Лукреция К. Мот и Елизабет Кеди Стантън. Участниците в конференцията не подкрепят резолюцията за избирателното право, внесена от американския аболюционист и суфражист Фредерик Дъглас, което е показателно за вътрешните разногласия между аболиционистите и активистите за женски права по въпросите на пола и расовите различия.
1850 – 1860 Период на създаване на първите български женски благотворителни и образователни организации с демократична структура, отворени към всички жени, независимо от тяхната религия, етнос, образование и социална принадлежност. До 1878 г. женските дружества наброяват 61, от които 46 са в българските земи, 7 – в българските емигрантски колонии в чужбина, както и 8 девически дружества. Основните им цели са подпомагане на девическото образование и подкрепа на публикации върху женски проблеми, както и благотворителни и филантропични акции. Откриват се женски читални, организират се публични лекции и театрални постановки.
1872 Първа поява на понятието „феминизъм“ във Франция
1873 Гръцки превод на „феминист“ – „гинофил“. Гръцки активистки като Калирое Парен предлагат по-общо тълкувание на понятието за феминизъм, като се опитват да го включат в националната културна и етническа идентичност на Гърция и го противопоставят на западноевропейските му конотации. Според Ангелика Псара смисълът, вложен във „феминизъм“ се отнася по-скоро до позитивните мерки, предприети от мъжете политици, реализиращи идеята за женски права. Тя уточнява, че собствените искания на жените в Гърция са били изразявани с термина „еманципация“.
1873 Българските жени организират в Цариград съвместна изложба на занаятчийски стоки, произведени от жени. Идеята идва от асоциацията Благодетелно братство „Просвещение“ в османската столица и е осъществена с участието на 14 женски дружества.
1878 След Освобождението активистките насочват действията си към достъпа до различни професии, равенство пред законите, избирателното право. Застъпен е „двуполовия модел“ който разграничава социалните роли на половете „по природа“, което за жените определя домашната сфера.
1880 Създава се Международният съвет на жените (International Council of Women, ICW), във Вашингтон. Лейди Абърдийн е негова дългогодишна председателка. България членува в него от 1908 г. Приоритетите на Съвета са да премахването на всякаква дискриминация по отношение на жените, расовите предразсъци и класи. Съветът се интересува главно от избирателните права на жените и от мирните въпроси.
1883 Създаване на Световния женски християнски въздържателен съюз
1889 Френски и международен конгрес на правата на жените, Париж
1890 – 1900 Основните искания на българските женски дружества са за изравняване на учебните програми на девическите и мъжките средни училища.
1893 – 1898 Понятието „феминизъм“ се среща в публикации на [Теодора Ноева] в „Женски свят“. Стоян Михайловски остро критикува феминизма в „Нашите писачи и газетари“ (1893)
1893 – 1898 Правата на жените се дискутират на страниците на списанието „Женский свят“ с редакторка Теодора Ноева. Това е първото модерно национално женско списание, целящо „гражданско“ и „патриотично“ възпитание на българските жени в духа на национализма и християнските ценности и формирането им като отговорни майки, съпруги и гражданки.
1893 Световен конгрес на жените представителки, свикан от Международния съвет на жените по време на Световното изложение в Чикаго
1894 – 1895 Период, в който според Карен Офън понятията „феминизъм“ и „феминистка“ достигат от континентална Европа във Великобритания. Още преди 1900 те се появяват в белгийски, френски, испански, италиански, немски, гръцки и руски публикации. Приблизително по същото време това понятие се използва и в България.
1897 Приет е закон, който изравнява средното образование на момичетата и момчетата по брой на класовете (фиксирайки го на седем класа след четиригодишното начално образование)
1898 Първа конференция на Световната асоциация на младите християнски жени, Лондон
1901 Допускат се жени до софийското Висше училище.

Създава се Българският женски съюз – първата обща женска организация с председателка Анна Карима (1871 – 1949). Негови цели са да работи за „умствено и нравствено повдигане на жената и подобрението нейното положение във всяко отношение“. Появата му е опосредствана от образователните ограничения в края на 90-те години на 19 век и обединява 27 местни женски организации. Издава вестник „Женски глас“. С течение на времето се оформят две групи – „буржоазна“ и социалистическа, като през 1903 г. социалистките напускат БЖС, недоволни от гласуваната резолюция за надкласовия характер на организацията. През 1927 г. БЖС обединява 60 местни дружества с повече от 7000 членки с различна политическа ориентация и социологически профил – домакини, учителки и чиновнички. В началото на 40-те години на 20 век БЖС обединява 170 женски дружества с повече от 14 000 членки от Обединена България.

1902 Суфражистките във Вашингтон вземат решение да създадат Международния съюз за женско избирателно право, тъй като избирателните права на жените вече не са приоритет на консервативния Международен съвет на жените.

Допускат се първите жени студентки по право във Висшето училище в София. До 1944 г. те не получават възможност да работят в адвокатурата и съда.
Международна конференция за избирателни права на жените, Вашингтон.

1903 Социалистките излизат от БЖС недоволни от неговия „надкласов“ и „надпартиен“ характер
1904 Създава се Международен съюз за женско избирателно право (International Woman Suffrage Alliance) в Берлин. Съюзът оказва влияние на политическото мобилизиране на жените в световен план и интернационализирането на идеите на суфражизма. През 20-те години на 20 век след извоюването на изибрателните права на жените в повечето западноевропейски страни, Съюзът се преименува на Международен алианс за избирателно право и равно гражданство и равно гражданство на жените (International Alliance of Women for Suffrage and Equal Citizenship). Българското женско движение става част от Международния съюз за женско избирателно право през 1908 г.
1905 Вела Благоева създава първата образователна социалдемократическа група на работнички в София, а през август същата година организира първата конференция на социалистките
1906 Жени Божилова-Патева публикува материал, в който прави преоценка на противоречията в БЖС и призовава за яснота на позициите и еманципаторските задачи с оглед на характера на женските дружества – участници в Съюза – просветителни, благотворителни, професионални. Пети конгрес на БЖС, на който се избира ново ръководство и се стига до разцепление. Според Димитрана Иванова то спомага за солидизиране и изясняване на дейността на съюза.

1907

Клара Цеткин създава Женски социалистически интернационал, чиято задача е да се бори за избирателните права, равно заплащане за равен труд и помощи за майчинство. Според Цеткин жеите не могат да се еманципират без социализъм, както и социализмът не може да съществува без подкрепата на работещите жени.
1907 Университетска криза, през която се преустановява присъствието на жените във Висшето училище в София
1907 Вторият интернационал обявява искането за равно неограничено избирателно право на възрастните мъже и жени.
1907 Създава се Женския социалистически интернационал
1907 Първа международна конференция на жените социалистки, Щутгарт (по-късно Международен комитет на жените социалистки през 1926, тогава Международен съвет на жените-социалдемократи през 1955 и Социалистически интернационални жени през 1978)
1908

Анна Карима започва да издава в. „Равноправие“ и полага основите на Съюза на напредничавите жени, преименуван по-късно на Съюз „Равноправие“

1908 Българското женско движение (първо от балканските страни) излиза на международната сцена, благодарение на участието на Жени Божилова-Патева и Ир. Сокерова в конгресите на Международния алианс на жените в Амстердам и на Международния женски съвет в Женева.
1909 На осмия конгрес на БЖС се подчертава феминисткия характер на съюза: „една феминистична организация с главна цел равноправието на българката, а по състава си той е една надкласова и надпартийна организация“
1910 Световен конгрес на жените социалистки, Копенхаген. Гласува резолюция за определяне на 8 март за Международен ден на жената
1910 Мари Шовен полага клетва като първата жена адвокат във Франция, след приемането на закона Вивиани през 1899. Тя организира в Париж курс за подготовка на бъдещи адвокатки. След нея още пет адвокатки успяват да привлекат вниманието на обществото върху проблемите на жените професионалисти в цяла Франция. До декември 1925 г. във Франция има вече 150 жени адвокатки, като през 30-те броят им нараства неколкократно.
1910 Еврейска международна конференция за спиране на трафика на момичета и жени, Лондон, от Еврейската асоциация за защита на момичетата и жените
1911 Десетият конгрес на БЖС, проведен в Плевен, избира специална комисия, която да се произнесе по въпроса за избирателните права на жените в България. Съдиите в България се произнасят против интересите на женския пол, като се позовават на ситуацията в другите „напреднали държави“, на не на Търновската конституция, в която не се казва изрично, че жените не се ползват с политически права.
1912 Основаване на Международния съвет на еврейските жени
1912 Първи конгрес на Мъжкия международен алианс за избирателни права на жените, Лондон
1914 Вела Благоева председателства Първата конференция на женските социалистически клубове в България
1915 Международен конгрес на жените за траен мир, Хага
1918 Основан е българският клон на Международния женски комитет за траен мир. От 1926 клонът носи името „Българска секция за мир и свобода“. Бюрото на българската секция в периода между двете световни войни се оглавява от Лидия Шишманова (1866 – 1937), Василка Кертева (1894 – 1967) и Екатерина Каравелова (1860 – 1947).
1919 В Цюрих е основана Международната женска лига за мир и свобода (Women’s International League for Peace and Freedom).
1919 Създадена е Международната организация на университетските жени International Federation of University Women в Лондон
1919 Българското женско движение се включва в Международната женска лига за мир и свобода. Българската секция на Лигата е ръководена от Екатерина Каравелова (1860 – 1947), Лидия Шишманова (1866 – 1937) и Василка Кертева (1894 – 1967). Те участват в конгресите (Вашингтон, Дъблин, Прага и др.), посещават летните школи, организирани от Лигата и посрещат представителки на световната организация в България.
1919 Конференция на жените-комунистки. Издават се вестниците „Равенство“ (1919 – 1923) и „Работничка“.
1919, май Лидия Шишманова участва в работата на Международния женски конгрес за траен мир. Тя представя миролюбивата позиция на българската жена и очертава заслугите на жените за оцеляването на страната през годините на войната.
1919 Основаване на Лигата на нациите и Международната трудова организация
1919 Първи международен конгрес на работещите жени, Вашингтон
1920 Четиринадесетият конгрес на БЖС е замислен като феминистка манифестация на искането на „съюзената българка за равни изборни права“. Съюзът призовава политическите партии да участват в публичните събрания, които БЖС организира. Дискутира се въпросът за трудовата повинност и професионалното образование на жените
1920 Лидия Шишманова взема участие в митинг, организиран от Международната женска лига за мир и свобода в Женева, на който заявява, че ако българските жени са имали право на глас по време на Първата световна война, никакъв натиск отвън или отвътре не би било в състояние да „вмъкне страната ни в тази война“.
1920 Димитрана Иванова подготвя текст, с който участва в конгреса на Международния съвет на жените, проведен в Християния, Норвегия. Измежду важните въпроси, дискутирани в доклада, са избирането на жени за делегатки на новооснованото Общество на народите, предложение девойките от горните класове на средните училища да изучават гражданско учение и законите, които засягат жените и децата и гражданството на омъжените жени.
1920 Конгрес на Международния съвет на жените в Християния, Норвегия. Предложение за създаването на международно бюро за обществена хигиена, в което да участват мъже и жени; осъжда се търговията с жени и изисква от националните секции да настояват пред своите правителства да премахнат регулацията на проституцията и да забранят отварянето на публични домове. Също така се предлага да се дадат същите права на незаконородените деца, каквито притежават и законородените. Централизира се дейността и ръководството на женските организации по света.
1920 Основаване на Международната женска ционистка организация
1920 – 21 Българските законодатели прокарват нови дискримнационни мерки към жените: намален е броят на девическите гимназии (на всеки два окръга остава по една девическа гимназия), ограничен е броят на студентките в Юридическия факултет на Университета и броят на учителките; допуска се изместването на чиновничките от техните работни места, за да освободят място на мъжете.
1921 Петнадесетият конгрес на БЖС трансформира целта му в постигане на пълни граждански и политически права за жените
1921 Създава се Женският социалдемократически съюз с цел „да работи за гражданското и политическото образование на трудещите се жени“. Той се противопоставя на „комунистическия женски съюз“ и на „буржоазния женски съюз“. Издава се вестник „Благоденствие“ (1921 – 1924), последван от в. „Недоволната“ (1931 – 1934)
1921 Първа световна конференция на Международната женска ционистка организация в Карлсбад
1922 Шестнадесетият конгрес на БЖС отново отправя искане за пълни политически права за всички български жени при условия, еднакви с гарантираните политически права за българските граждани от мъжки пол. Взема се решение чрез агитаторки в селата да се организират неутрални женски дружества в отговор на обвиненията, че феминистките дружества защитават интересите само на жените от средната класа.
1922 Извънредна мирна конференция на Международната женска лига за мир и свобода
1922 Панамериканска конвенция на Националната лига на жените гласоподавателки в Балтимор, 1922, която има принос за по-късното основаване на Интерамериканската комисия на жените
1923 Представителки на България участват в създаването на Малка женска антанта (Little Entente of Women), в която се включват само представителки на страни победителки в Първата световна война. Присъствието на българки в организацията е знак за желанието им да действат независимо от политическите задачи на националната държава. Димитрана Иванова, обаче, вижда в създаването на антантата желание от страна на Франция ораганизацията да се превърне в оръдие срещу Русия и победените държави от съюза на Централните сили и внушава, че е необходимо да се участва в съюз на славянските държави. През 1923 след дебати по въпроса за положението на българските малцинства в Югославия, Гърция и Румъния на Букурещкия конгрес България е изключена от Малката антанта, което според Иванова е загърбване на „великата цел на пацифизма“.
1923 Трети и последен международен конгрес на работещите жени
1923 Световен конгрес на жените еврейки
1924 В София и Пловдив се основават групи на Международната женска ционистка организация. До 1939 г. под ръководството на Регина Силберщайн организацията обхваща 25 български градове с приблизително 2100 членки. Основните дейности са изнасяне на лекции, създаване на библиотеки, интензивна пропаганда, изучаване на иврит, превод на български език на материали изпратени от лондонското и палестинското ръководство на МЖЦО, а от 1930 г. – издаване на собствено списание на организацията, достигащо и до най-отдалечените райони. След 1933 г. при преминаването през България на деца от Германия в посока Палестина организацията полага грижи за тях и осигурява пътуването им по море.
1924 (29 май) Създава се Дружеството на българките с висше образование (по-късно преименувано на Българска асоциация на университетските жени). То цели да сближи образованите жени и да ги насърчава едновременно към научна и обществена дейност. На следващата година то става член на Международната федерация на университетските жени. Така България става 21-ва по ред на присъединяване към Федерацията, първа от балканските страни и втора след Чехословакия сред славянските страни.

ДБВО обединява неколкостотин жени и подпомага не само университетските преподавателки, но и всички жени дискриминирани заради пола си при постъпване на работа.

1924 Екатерина Каравелова е българска делегатка на четвъртия конгрес на Международната женска лига за мир и свобода във Вашингтон и участва в лятната школа на организацията в Чикаго.
1924 Конференция на Международния съвет на жените за предотвратяване на причините за войната на Изложението на Британската империя, Уембли, Лондон
1925 От тази година Екатерина Каравелова е явната лидерка на българската секция на Международната женска лига за мир и свобода и поддържа тесни връзки с централата на организацията, участвайки лично в конгресите на лигата.

1926

Създава се Българският женски съюз „Любов към Родината“ – част от фашисткия Съюз „Българска родна защита“
1926 Двадесетият конгрес на БЖС утвърждава организационни промени, избира се за ръководител Димитрана Иванова, която остава начело до ликвидирането му от комунистите през 1944 г.
1928 Основана е Секцията на художничките към ДБВО
1928 Основана е Секцията на правничките към ДБВО като част от Международната федерация на жените магистратки и адвокатки
1928 Първа Пан-тихоокеанска женска конференция, Хонолулу
1928 Създава се Интерамериканска комисия на жените, оторизирана на Шестата международна конференция на американските държави, Хавана
1929 Първа международна конференция на селските жени, Лондон
1929 Основаване на Интернационал „Открити врати“ за икономическата еманципация на жените работнички и Първа конференция в Берлин
1930 Българската секция е домакин на лятната школа на Международната женска лига за мир и свобода
1930 Първа конференция на Интерамериканската комисия на жените, Хавана
1931 Първа конференция на Международната федерация на професионалните и бизнес жени (по-късно Интернационал на бизнес и професионалните жени)
1931 Първа конференция на жените от Азия, Лахор, Индия
1932 Създава се Висшата социална школа, която от 1936 г. е призната за полувисше учебно заведение.
Сформира се Комитет за подпомагане на майките-родилки и технните новородени деца, който помага годишно на над 200 нуждаещи се родилки от София и на българо-мохамеданки от Златоградско.
1933 По време на третото си общо събрание българската секция на Международната женска лига за мир и свобода инициира комитет за защита на евреите в Германия.
1933 Основаване на Асоциираните провинциални жени по света, Стокхолм
1934 Наредба-закон за обществено подпомагане, която реорганизира частната благотворителност като я прави част от държавната социална политика. Основава се Фонд за обществено подпомагане, Висш съвет за обществено подпомагане и се изготвя държавен план.
1934 Официално е регистриран Добруджанският женски съюз с председател Дора Габе. Свиква свои конференции от 1929 и 1933. Основните му цели са да разрешава проблеми, свързани с дома, децата и семейството, да осигурява подкрепа на бедни добруджански семейства и да популяризира културно-просветните инициативи на добруджанци.
1934 Парагвай, Еквадор и Куба подписват Договора за равни права на Седмата международна конференция на американските държави, Монтевидео
1935 Атомната физичка Елисавета Карамихайлова (1897 – 1968) печели стипендия за работа в лабораторията на Ръдърфорд в Кеймбридж, което окуражава Вера Златарева (1905 – 1977), първата жена доктор по право на СУ, да участва в конкурс за стипендия по криминална социология.

1935

Лидерката на БЖС Димитрана Иванова е избрана в борда на Международния алианс на жените на конгреса му в Истанбул. Преизбрана е през 1937.
1936 Конгрес за световен мир, Брюксел
1937 Майките от законен брак получават правото да гласуват в местните избори
1938 Всички жени над 21 години, които принадлежат към категориите „омъжени, разведени, или вдовици“ са допуснати до участие в парламентарните избори (но не и неомъжените възрастни жени)
1938 Създадена е българската секция на Международната федерация на приятелките на българските момичета (осн. През 1877 г. от Жозефина Бътлър). Предлага се да се въведе и женска полиция, която да поеме отговорност за децата и младежите извън дома. В края на 30-те секцията успява да издейства да бъде назначено постоянно лице, което да посреща и упътва на софийската гара момичета, които пристигат сами в София.
1941 БЖС обединява вече около 170 женски дружества с повече от 14 000 членки от „обединена България“
1940 – 1944 Въведени са Нуренбергските закони и съществуването на МЖЦО официално е прекратено. Организацията тайно подкрепя групи бежанци и създава кухни, които да допълнят хранителните порциони, отпускани от властите. На 10 март 1943 г. голям брой евреи са изпратени в Полша, което поставя еврейската общност под постоянна заплаха от депортиране. По същото време организацията поема грижата за оцелелите 60 момчета от затворените в български трудови лагери 1400 евреи от Тракия и Македония. През 1944 г. всички евреи са преселени в гета във вътрешността на страната. През септември със смяната на властта всички анти-еврейски закони за отменени. Дейността на организацията е възстановена първо в Пловдив, като скоро в цялата страна се образуват 27 групи с над 3000 членки в цялата страна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Събитията и датирането се базират основно на изследванията на проф. Красимира Даскалова „Жени, пол и модернизация в България, 1878 – 1944“ УИ „Св. Климент Охридски“, София 2012

doi: 10.3406/mcm.1989.979.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хронология_на_българските_женски_движения_в_периода_от_1878_г._до_1944_г.&oldid=10745090“.