Димитър Атанасов (агроном)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Атанасов.

Димитър Атанасов
български агроном и политик
Роден
Починал
14 юли 1979 г. (85 г.)
Научна дейност
Област Агрономия

Димитър Атанасов Страгачев е български агроном, основоположник на съвременната фитопатология в България. За кратко е министър на земеделието и държавните имоти в първото правителство на Георги Кьосеиванов (1935-1936).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Атанасов е роден на 23 февруари (11 февруари стар стил) 1894 година в Грамада, Видинско.[1] Завършва земеделското училище в Садово през 1910 година.[1] През 1914 година учи агрономство в Лайпцигския университет, а през 1917 година завършва Земеделския колеж в Ийст Лансинг[1] и става първият български агроном, завършил висше образование в Съединените щати. След това специализира фитопатология в Уискънсинския университет в Медисън при Луис Ралф Джонс (1917-1918), работи като редовен асистент там (1918-1919)[1] и защитава докторат през 1920 година.

През 1920-1921 година специализира в Биологичния институт за земеделие и лесовъдство в Берлин, а през периода 1921-1925 година работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Нидерландия. В България се завръща през 1925 г., тъй като е поканен да стане доцент и пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет на Софийския унивеситет „Свети Климент Охридски“.[1]

От 1928 година е извънреден професор, а от 1939 година – редовен професор и ръководител на катедра „Частно земеделие“. Професор Атанасов е основател и пръв директор е на Института за защита на растенията в София през периода 1935-1941 година. През 1943-1944 година е декан на Агрономическия факултет. След прекъсване, последвало Деветосептемврийския преврат, през 1954 година се връща на научна работа като старши научен сътрудник, където остава до пенсионирането си през 1964 година.[1]

Димитър Атанасов умира на 14 юли 1979 година в София.[1]

Научна и приложна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Атанасов внедрява в България холандския сорт картофи „Бинте“, създавайки поминък на населението в Самоковско. Участва в написването на първия Закон за опазване на растенията от болести и неприятели (1930 г.); на Закона за защита на родната природа (1936 г.), по силата на който Витоша се обявява за национален парк. Като министър на земеделието през 1935–1936 г. проф. Димитър Атанасов е инициатор за изработването на Закон за контрол на химическите средства, използвани в земеделието. Разработва първия „Правилник за контрол на химическите средства за борба с болестите и неприятелите по растенията“.

Научната дейност на проф. Димитър Атанасов е свързана с развитието на българската растителнозащитна наука. Той написва първия учебник по фитопатология на Балканите, който е преведен на румънски и сръбски езици; обучава първите специалисти в тази област. Проучва вирусните болести по растенията и публикува над 100 научни труда в областта на фитопатологията.

Член е на: Американското дружество на отличените изследователи „Сигма кси“, Американското и Холандското фитопатологично дружество, Дружеството за растителна патология и ентомология – Париж, научен съвет на Международния институт по земеделие — Рим, Дружеството по приложна ботаника — БерлинДаалем, Българско ботаническо и Българско земеделско дружества.

Проф. Димитър Атанасов изиграва решаваща роля за квалификацията на бъдещите професори в Агрономическия факултет и учени в нашите земеделски институти. Той бива натоварен от Рокфелеровата фондация да подбира млади талантливи хора за специализации в Европа и Америка със стипендии на фондацията. С негова препоръка специализират ботаника и генетика проф. М. Христов, генетика — Дончо Костов, фитопатология — Иван Ковачевски, Атанас Христов и Димитър Додов.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Болести на културните растения“ (1934)
  • „Болести на дървото“ (1935)
  • „Болести на тютюна“ (1936)
  • „Горска патология“ (1939)
  • „Списък на констатираните в България причинители на болести по растенията“ (1939; в съавторство)
  • „Картофът“ (1941)
  • „Болести и неприятели на картофите“ (1942)
  • „Упътване за съхраняване на картофите“ (1942)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 37.
---1 министър на земеделието и държавните имоти
(23 ноември 1935 – 4 юли 1936)
Ради Василев

1: Част от Министерството на народното стопанство.