Агрономия

Агрономията е част от агрикултурните науки. Тя се занимава с изучаване на особеностите при отглеждане на растения в земеделието, както и с факторите и условията, съпътстващи процеса на отглеждане^[1] – почвена среда, милиоративна инфраструктура, антропогенно влияние и т.н. Към средата на XX век в България е определена като „съвкупност от науките за селското стопанство“. ^[2]^[3]

Етимология

Агро- е първа съставна част на сложни думи със значение агрономичен (от на френски: agronomique). Агрономия е производна от на гръцки: ἀγρός, „нива, поле“ и на гръцки: νόμος, „ред, уредба, закон“ чрез руски и латински. ^[4]

Видове аграрни науки

Според предмета на изследване аграрните науки се разделят на:

науки, изследващи културните растения и тяхното отглеждане:
- Ботаника (в частност – Земеделска или аграрна ботаника – Растениевъдство)
- Физиология на растенията (в частност – Физиология на селскостпанските и/или култивирани растения)
- Биохимия на растенията
- Генетика и селекция
- Общо земеделие (или само Земеделие /на стар български – Земледелие)
- Мелиорации и хидротехника (понякога наричани с общото название хидромелиорации)
- Частно земеделие (Същинско растениевъдство или растениевъдство)
- Фуражопроизводство
- Зеленчукопроизводство (Селскостопанско градинарство)
- Овощарство
  - Същинско овощарство свързано с овошки от дървета)
  - Лозарство (Овощарство с овошки от високостеблени пълзящи растения – лози)
  - Бостанджийство (Овощарство с овошки от нискостеблени пълзящи растения – дини, пъпеши, тикви)
  - Специфично овощарство (свързано с овошки от топлолюбиви растения [тропически, цитрусови и др.] и плодове от дребни храсти – ягоди, къпини, малини и др.)
- Цветарство и Градинарство (отглеждане на декоративни растения – цветя, треви, храсти, дървета)
- Гъбарство (култивирно отглеждане и/или събиране и съхранение на ядливи горски и полски гъби)
- Билкарство (култивирно отглеждане и/или събиране и съхранение на растения или части от растения, които служат за подправки, лечебни и тонизиращи отвари (чайове) или се използват като добавка с нехранителна употреба за лечебни, медицински, козметични и други цели)

и др. науки;

науки изследващи абиотичните екологични фактори в земеделието:
- Почвознание
- Агрохимия и торене
- Агрометеорология
- Агроекология и др

науки, изследващи биотичните екологични фактори в земеделието:
- Хербология
- Фитопатология
- Ентомология и др.

науки, изследващи стопански проблеми

Общо земеделие

Общото земеделие е най-старата аграрна наука. Впоследствие от тази наука са се развили като самостоятелни повечето приложни аграрни науки.

Съвременното Общо земеделие изследва следната тематика:

Клон на Общото земеделие е науката Хербология, която се занимава с изучаване на плевелите и борбата с тях.

Учебни заведения, свързани с аграрните науки

Вижте също

Източници

↑ Дояренко, Алексей. Занимателна агрономия. Пловдив, Христо Г. Данов, 1967. с. 3.
↑ Бакалов, Георги. Речник на чуждите думи в българския език. София, Хемус, 1948. с. 15.
↑ Думата в РБЕ
↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 4

[1] Дояренко, Алексей. Занимателна агрономия. Пловдив, Христо Г. Данов, 1967. с. 3.

[2] Бакалов, Георги. Речник на чуждите думи в българския език. София, Хемус, 1948. с. 15.

[3] Думата в РБЕ

[4] Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 4

[1]

[2]

[3]

[4]