Георги Кьосеиванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Кьосеиванов
български политик
Георги Кьосеиванов 
Роден: 19 януари 1884 г.
Починал: 27 юли 1960 г. (76 г.)

Георги Иванов Кьосеиванов е български дипломат и политик. Той е министър-председател на България в 53-то, 54-то, 55-то и 56-то правителство (1935-1940).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Кьосеиванов е роден в семейството на Иван и Райна Кьосеиванови. Внук по майчина линия на ръководителя на Априлското въстание в Батак Петър Горанов.

Завършва право в Париж през 1905 г. Работи в дипломатическите представителства на България в Рим (1912), Цариград (1913-1915), Берн (1918-1920), Берлин (1920), Париж (1923-1924) и Букурещ (1925). След това е последователно пълномощен министър в Гърция (1926-1931), Румъния (1931-1933) и Югославия (1933-1934).

За няколко месеца през 1934-1935 Георги Кьосеиванов е началник на Канцеларията на цар Борис III, след което става външен министър в правителството на Андрей Тошев, а в края на годината - и министър-председател. В края на 1940 г. е назначен за пълномощен министър в Швейцария (1940-1944), където остава и след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Българската Държавна сигурност наблюдава дейността на Георги Кьосеиванов в емиграция и през 1958 г. подготвя план за неговото привличане. През февруари 1959 г. тя влиза пряко във връзка с него посредством зет му Тодор Рилски (мъж на полусестра му Зонка), а през февруари 1960 г. също и чрез свой щатен разузнавач, при което Кьосеиванов приема позитивно контактите. Държавна сигурност го завежда като свой агент под името „Леон“, но няма доказателства Кьосеиванов да е изпълнил някакви нейни задачи. Твърде скоро здравословното му състояние се влошава и той почива на 26 юли 1960 г.[1]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Иван и Райна Кьосеиванови имат четири деца: Райна (по-късно омъжена за политика Михаил Такев), Георги и близначките Мария (впоследствие Дурова) и Марена (вп. Вучкова). След ранната смърт на първата съпруга Иван Кьосеиванов се жени за Екатерина Зафирова, от която има три дъщери - Йорданка, Невенка и Зонка (вп. Рилска) и двама сина - Петър и Михаил.

Георги Кьосеиванов се жени за Наталия Кьосеиванова (бивша съпруга на Янко Пеев), с която имат две деца. Дъщеря им Лиляна се омъжва първоначално за Стефан Бочев, от когото има две деца. Впоследствие през 1950-те години се омъжва за швейцарския дипломат Жан Луи Паю (1909–1993).[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антон Тодоров. Агент Леон, или как ДС вербува Георги Кьосеиванов. София: Милениум, 2014, с.97–249.
  2. Антон Тодоров. Агент Леон, или как ДС вербува Георги Кьосеиванов. София: Милениум, 2014, с.19–28.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]