Казимир Ернрот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Казимир Ернрот
Генерал-лейтенант от Руската императорска армия
Генерал-лейтенант
Johann Casimir Ehrnrooth.jpg
военно-политически деец
Информация
Служба 1856 - 1881
Служил на Romanov Flag.svg Руска империя,
Княжество България Княжество България
Род войски артилерия, пехота
Командвания Русская императорская армия Витебски 27-ми пехотен полк
Русская императорская армия 11-та пехотна дивизия
Княжество България Военно министерство на Княжество България
Войни Кавказка война (1817—1864)
Януарско въстание (1863)
Руско-турска война (1877-1878)
Отличия
Полски орден "Свети Станислав" I ст.
1874
Орден на Света Анна I ст.
1880
Полски орден „Бял орел“
1883
Златно оръжие „За храброст“
1859
Орден „Свети Владимир“ II ст.
1881

Роден
Починал
Друга работа Княжество България министър на войната
Княжество България министър-председател
Княжество България министър на вътрешните работи
Портал  Портална икона   Биографии

Йохан Казимир Густавович Ернрот е руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението на България е военен министър (1880-1881), министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881) на Княжество България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1833 г. в имението Сееста (дн. Финландия) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия. Служи в Курския пехотен полк, с който взема участие във войните с местните жители на Северен Кавказ (1856-1860). Прехвърлен е в Полша (1861-1863) и участва в потушаването на Варшавското въстание. Командир е на Витебския пехотен полк (1863-1867). Генерал-майор от 1869 г.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI-та пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия.

В Княжество България[редактиране | редактиране на кода]

Остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. От 1880 г. е военен министър на Княжество България. Оказва активно съдействие на княз Александър I при извършването на държавния преврат в България през 1881 г. Назначен е за министър-председател на Княжество България. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II велико народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.

След България[редактиране | редактиране на кода]

В Русия е заместник на държавния секретар (1882-1888) и държавен секретар (1888-1891) по въпросите на Финландия. След пенсионирането си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 г.

Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на „Нокиа“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.

Източници[редактиране | редактиране на кода]