Михаил Хитрово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Хитрово
Михаил Хитрово
руски дипломат

Роден
Починал
12 юли 1896 г. (59 г.)

Михаил Александрович Хитрово е руски дипломат и поет. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Хитрово е роден на 1 февруари 1837 г. в град Москва, Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Школа за гвардейски прапоршици и кавалерийски юнкери (1855). Служи в Лейбгвардейския Гренадирски полк. По време на Кримската война (1853 – 1856) е в състава на войските охраняващи Балтийското крайбрежие срещу вероятен англо-френски десант.

Преминава на дипломатическа работа в Министерството на външните работи (1859). Генерален консул на Русия в Битоля (1861 – 1864) и Цариград (1871 – 1876). Като консул в Битоля Хитрово първоначално се опитва да примири местните българи и органите на Патриаршията, но след сблъсъка с гръцкия национализъм и отказа да бъдат предоставени просветни права на българите, изказва съмнения относно правилността на дотогавашната руска политика за запазване на единството на православните османски поданици под върховенството на Патриаршията.[1]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е в щаба на Действащата Руска армия на Балканския полуостров. Работи в дипломатическата канцелария на главнокомандващия княз Николай Николаевич. Сътрудник на завеждащия канцеларията Александър Нелидов. Ръководи създаването на Българските доброволчески чети и разузнавателни групи в района на Централна Стара планина.[2] След Санстефанския мирен договор е решено да се изпрати граждански комисар за македонските области, влизащи в състава на Българското княжество. На този пост е назначен Михаил Хитрово, който е командирован в Македония.

След Беринския конгрес е назначен за генерален консул на руското консулство в Солун (1878 – 1880). След това е дипломатически агент и генерален консул в Княжество България (1881 – 1883). После е на същия пост в Египет. Следват задгранични мандати като пълномощен министър (ръководител на дипломатическа мисия) на Русия в Румъния (от 1886 г.), Португалия (от 1891 г.) и Япония (1892 – 1896). Привърженик на идеята за руско-японски съюз.

Издава в сборник множеството си стихотворения. Издаван е 2 пъти в Санкт Петербург (1892, 1896). Близък приятел на Алексей Толстой.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Косев, Димитър. Русия, Франция и българското освободително движение 1860 – 1869, София 1978, с. 26 – 28.
  2. Освободителната война, София, 1986, с.173.
пръв битолски руски консул
(1861 – 1864)
Николай Якубовски
Трофим Юзефович солунски руски генерален консул
(1878 – 1880)
Александър Якобсон
     Портал „Македония“         Портал „Македония