Михаил Хитрово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Хитрово
Михаил Хитрово
руски дипломат

Роден
Починал
12 юли 1896 г. (59 г.)
Санкт Петербург, Руска империя

Михаил Александрович Хитрово е руски дипломат и поет. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на потомствен дворянин в Москва, Русия на 1 февруари 1837 г. Ориентира се към военното поприще. Завършва Школата за гвардейски прапоршици и кавалерийски юнкери (1855). Служи в Лейбгвардейския гренадирски полк. По време на Кримската война (1853 – 1856) е във войските, охраняващи Балтийското крайбрежие срещу вероятен англо-френски десант.

Преминава на дипломатическа работа в Министерството на външните работи (1859). Той е генерален консул на Русия в Битоля (1861 – 1864) и Цариград (1871 – 1876). Като консул в Битоля първоначално се опитва да примири местните българи и органите на Патриаршията, но след сблъсъка с гръцкия национализъм и отказа да бъдат предоставени просветни права на българите изказва съмнения относно правилността на дотогавашната руска политика за запазване на единството на православните османски поданици под върховенството на Патриаршията.[1]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е в щаба на Действащата руска армия на Балканския полуостров. Работи в дипломатическата канцелария на главнокомандващия княз Николай Николаевич като сътрудник на завеждащия канцеларията Александър Нелидов. Ръководи създаването на българските доброволчески чети и разузнавателни групи в района на Централна Стара планина.[2] След Санстефанския мирен договор е решено да се изпрати граждански комисар за македонските области, влизащи в състава на Българското княжество. На този пост е назначен Михаил Хитрово, който е командирован в Македония.

След Берлинския конгрес е назначен за генерален консул на Русия в Солун (1878 – 1880). След това е дипломатически агент и генерален консул в Княжество България (1881 – 1883). После е на същия пост в Египет. Следват задгранични мандати като пълномощен министър (ръководител на дипломатическа мисия) на Русия в Румъния (от 1886 г.), Португалия (от 1891 г.) и Япония (1892 – 1896). Привърженик на идеята за руско-японски съюз.

Издава в сборник множеството си стихотворения. Издаван е 2 пъти в Санкт Петербург (1892, 1896). Близък приятел на Алексей Толстой.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Косев, Димитър. Русия, Франция и българското освободително движение 1860 – 1869, София 1978, с. 26 – 28.
  2. Освободителната война, София, 1986, с. 173
пръв битолски руски консул
(1861 – 1864)
Николай Якубовски
Трофим Юзефович солунски руски генерален консул
(1878 – 1880)
Александър Якобсон
     Портал „Македония“         Портал „Македония