Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Българските доброволчески чети са въоръжени отряди, сформирани от руското командване и български революционери за борба с османските войски по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

Четите изпълняват важна роля в бойните действия северно и южно от Балкана, като събират разузнавателна информация, подсигуряват фланговете и тила на настъпващите руски войски, атакуват османските снабдителни линии, поддържат реда в освободените територии и защитават мирното българско население от башибозуци. Имат голям принос за зимното преминаване на Троянския и Западния отряд през Стара планина и други успехи на руската армия.[1]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Доброволческите чети са организирани през лятото и есента на 1877 година под контрола на Действащата руска армия на Балканския полуостров. Руският полковник Георгий Бобриков разработва „Проект за организиране на Български доброволчески чети“. Дейно участие в неговата реализация взимат полковникът от разузнаването Николай Артамонов, бившият руски консул в Битоля Михаил Хитрово, както и Панайот Хитов, Ильо войвода, Симо Соколов и други дейци на националноосвободителната борба. Числеността на различните чети се колебае от няколко десетки до няколкостотин души.[1] Командната им структура е от чети до дружини. Четниците са въоръжени най-често с трофейно оръжие.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Първите български чети възникват през лятото на 1877 година в полосата на Предния отряд на генерал Гурко между Търново и Елена. Всяка от тях наброява между 40 и 120 души. Сред войводите са Панайот Хитов, Йордан Ненчов, Дойчо Коев, Христо Коев, Филип Тотьо, Жельо Чернев. В Габровско и Дряновско действат два големи отряда – четата на Христо Манафов (300 четници) и четата на Пенчо Манафов (250), която потушава турски размирици между Търново и Габрово. Стотици българи се включват в народните милиции, сформирани в освободените селища. Стотици други подпомагат руските войски след преминаването им през Балкана. Твърдишката чета на Симеон Стойков участва в боя при Оризари и в други сражения.[1]

В началото на бойните действия в Ловешко македонски[2] и местни българи образуват четите на Христо Иванов–Големия, Ильо Марков, Димитър Трифонов, Георги Пулевски, Цеко Петков, Георги Суранджиев, Григор Огненов и Иванчо Робито в състав от по 60 до 400 души. През лятото на 1877 г. те вземат участие в боевете около Ловеч, а през зимата съдействат на руснаците за прекосяването на Арабаконашкия и Троянския проход. В края на 1877 и началото на 1878 година четниците, предвождани от Ильо войвода, освобождават Кюстендил и Пиянечкия край.[1] По същото време в района на Трън действа отрядът на Симо Соколов и още няколко български чети. В Малешевско е четата на Димитър Попгеоргиев, а в Мелнишко, Неврокопско и Сярско – на Тодор Паласкаря и Стоян Карастоилов.[2]

Четата на Петко войвода действа в района на Дедеагач и Източните Родопи. В началото на 1878 година тя унищожава остатъците от разгромената при Пловдив армия на Сюлейман паша.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „България“. Том 2. София, Издателство на БАН, 1981, с. 379-380
  2. а б Дойнов, Дойно. Руско-турската освободителна война и македонските българи (посетен на 28 февруари 2016).
  • Освободителната война, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 72