Николай Артамонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Артамонов
руски офицер

Роден
Починал
1918 г. (77 г.)
Научна дейност
Област Геодезия, география

Николай Дмитриевич Артамонов е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен топограф и геодезист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Артамонов е роден на 26 октомври 1840 г. в Москва, Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Александровския кадетски корпус (1859), геодезическия отдел на Николаевската военна академия (1866) и започва действителна военна служба във военнотопографския отдел на Генералния щаб.

С военно звание капитан преминава в разузнаването. Посещава 2 пъти Европейската част на Османската империя и създава 10-верстова военнотопографска карта, използвана в Руско-турската война (1877 – 1878). Участва в разработването от генерал-лейтенант Николай Обручев на стратегическия план за войната. Полковник Артамонов изнася цикъл лекции пред офицерите от Санкт-петербургския военен окръг на тема „За най-изгодния в стратегическо отношение способ на действие против турците“.

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е началник на разузнаването на Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Провежда общото ръководство на разузнавателната дейност. Организира българските доброволчески чети и разузнавателни групи.

Генерал-майор (1883), генерал-лейтенант (1894). Началник на Военно-топографското училище (1886 – 1903) и Военно-топографския отдел на Генералния щаб от 1903 г. Преподавател в Николаевската инженерна академия. Член на Военно-историческата комисия по проучване и издаване на материалите за Руско-турската война (1877 – 1878). Генерал от пехотата (1906).

Член е на Висшия военен съвет (1911). По време на Първата световна война се занимава с мобилизацията на Руската армия[1].

Автор е на „Курс низшей геодезии“, СПб, 1899. Почетен член на Руското астрономическо дружество (1909) и Руското географско дружество (1917). Награден е с Орден „Свети Александър Невски“ (1904).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Освободителната война, С., 1986, с.43