Григор Огненов
| Григор Огненов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Григор Стоянов Огненов или Огнянов (изписване до 1945 година: Огнѣновъ) е български революционер, опълченец, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в дебърската паланка Галичник. Доброволец е в Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. Оглавява чета, която действа в района на Централна Стара планина и изпълнява задачи на руското командване по време на овладяването на София.[1]
При избухването на Кресненско-Разложкото въстание Григор Огненов отново е войвода на чета, която заедно с тези на Георги Караискаки, Стефо Николов и други войводи, нахлува в Западна Македония.[2]
| Чета №8 на Григорий Огненов и Кара-Коста Иванов, Падеж, 20 март 1879 | ||||
|---|---|---|---|---|
| Чин | Номер | Име | Околия | Селище |
| сотник | 1. | Григория Огненов | Дебър | Галичник |
| четник | 2. | Кара-Коста Иванов | Костур | Дамино |
| 3. | Димитрий Иванов | Костур | Дамино | |
| 4. | Мельо Танасов | Костур | Бресница | |
| 5. | Василий Алексов | Костур | Бресница | |
| 6. | Коста Атанасов | Костур | Теолища | |
| 7. | Кусма Янев | Костур | Бресница | |
| 8. | Кръсто Иванов | Костур | Бресница[3] | |
| 9. | Михаил Ставрев | Костур | Бресница | |
| 10. | Трайко Митров | Костур | Бресница | |
| 11. | Василий Петрев | Костур | Шиштево | |
| 12. | Танас Петрев | Костур | Шиштево | |
| 13. | Тръндо Панагиотов | Костур | Смърдеш | |
| десетар | 14. | Нестор Кусмов | Костур | Смърдеш |
| 15. | Георгий Стефанов | Костур | Шиштево | |
| 16. | Георгий Стефанов | Костур | Апоскепо | |
| 17. | Петър Лазов | Костур | Личища | |
| 18. | Цветко Гямев | Костур | Личища | |
| 19. | Георгий Иванов | Костур | Бресница | |
| 20. | Михаил Димитриев | Дебър | ||
| 21. | Димитрий Стерьов | Преспа | Папли | |
| 22. | Петър Павлев | Преспа | Папли | |
| 23. | Стефо Номачко | Преспа | Папли | |
| водник | 24. | Трайко Николов | Паланка | |
| десетар | 25. | Петър Христов | Костур | Горенци |
| 26. | Трайко Димов | Костур | Дреновени | |
| 27. | Тодор Камев | Костур | Дреновени | |
| 28. | Василий Лазов | Костур | Дреновени | |
| 29. | Тодор Костов | Костур | Дреновени | |
| 30. | Стоян Георгиев | Костур | Дреновени | |
| 31. | Никола Петров | Костур | Личища | |
| 32. | Янакий | Костур | Поздивища или Личища | |
| 33. | Григорий Димов | Костур | Поздивища | |
| 34. | Тръпен Наумов | Костур | Дреновени | |
| десетар | 35. | Спасо Стоянов | Битоля | |
| 36. | Димитрий Анастасов | Битоля | ||
| 37. | Георгий Трайков | Костур | Дреновени | |
| 38. | Стоян Апостолов | Костур | Дреновени | |
| 39. | Трайко Секулов | Костур | Дреновени | |
| 40. | Христо Янев | Костур | Апоскепо | |
| 41. | Коста Димов | Костур | Шиштево | |
| 42. | Димитрий Наумов | Костур | Бресница | |
| 43. | Христо Анастасов | Костур | Бресница | |
| 44. | Коста Антонов | Костур | Бресница[4] | |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430-922-5. с. 192.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, с. 89, 96, 99
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 289.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 290.
