Направо към съдържанието

Георги Караискаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския революционер. За участника в Гръцката революция вижте Георгиос Караискакис. За гръцкия андартски капитан вижте Георги Богданцалията.
Георги Караискаки
Γεώργιος Καραϊσκάκης
български революционер
Роден
1818 г.
Починал
8 март 1894 г. (76 г.)

Георги Караискаки (на гръцки: Γεώργιος Καραϊσκάκης, Георгиос Караискакис) е грък, участник в българското националноосвободително движение, опълченец-поборник, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1818 година в село Керасово, Одринско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Израства в Атина. Участва в Гръцко-турската война в 1829 година, за проявен героизъм е награден с гръцко бойно отличие – възпоменателен медал „За войната за независимост 1843 г.“ Участва и в Критското въстание от 1866 година, по време на което е организатор и ръководител на чета.[2]

След Критското въстание заживява в Сърбия. Следи Априлското въстание на българите в 1876 година и същата година се включва като доброволец в четата на Панайот Хитов, участваща в Сръбско-турската война. Според някои сведения спасява Панайот Хитов от пленяване в сражение. Награден е в сръбския позлатен медал „За участие във войната 1876-1877-1878 г.“ [2]

След войната отива в Галац, Румъния.[2] На 1 май 1877 година постъпва в Българското опълчение, в IV рота на III дружина. По време на Руско-турската война участва в битката при Стара Загора, където е ранен (19 юли). За проявена лична храброст в битката при Шейново (28 декември) е награден със Знака за отличие на Военния орден „Свети Георги“. Уволнява се като унтерофицер.[2]

През октомври 1878 година при избухването на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета в състав от 126 души.[3] Въстаническото ръководство го изпраща с четата си към Олимп, където е трябвало да установи контакт и да получи съдействието на местните гръцки чети и на тези, които преминавали от Гърция на север.[4] През пролетта на 1879 година действа с чета в Битолско заедно със Стефан Николов.

След въстанието се оттегля в Свободна България.[9] Установява се в Русе, където умира на 8 март 1894 година.[2]

Надгробната му плоча се съхранява в русенския музей „Баба Тонка“.[2]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 420.
  2. ↑ а б в г д е Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 428, № III.409.11.
  3. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 284.
  4. ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879“, София, 1979, с.272.
  5. ↑ Вероятно Тепавци.
  6. ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 286.
  7. ↑ Може би Попадия, Леринско.
  8. ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 287.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 207.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Караискаки&oldid=12406560“.