Георги Караискаки
- Тази статия е за българския революционер. За участника в Гръцката революция вижте Георгиос Караискакис. За гръцкия андартски капитан вижте Георги Богданцалията.
Георги Караискаки Γεώργιος Καραϊσκάκης | |
български революционер | |
Роден |
1818 г.
|
---|---|
Починал |
Георги Караискаки (на гръцки: Γεώργιος Καραϊσκάκης, Георгиос Караискакис) е грък, участник в българското националноосвободително движение, опълченец-поборник, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1818 година в село Керасово, Одринско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Израства в Атина. Участва в Гръцко-турската война в 1829 година, за проявен героизъм е награден с гръцко бойно отличие – възпоменателен медал „За войната за независимост 1843 г.“ Участва и в Критското въстание от 1866 година, по време на което е организатор и ръководител на чета.[2]
След Критското въстание заживява в Сърбия. Следи Априлското въстание на българите в 1876 година и същата година се включва като доброволец в четата на Панайот Хитов, участваща в Сръбско-турската война. Според някои сведения спасява Панайот Хитов от пленяване в сражение. Награден е в сръбския позлатен медал „За участие във войната 1876-1877-1878 г.“ [2]
След войната отива в Галац, Румъния.[2] На 1 май 1877 година постъпва в Българското опълчение, в IV рота на III дружина. По време на Руско-турската война участва в битката при Стара Загора, където е ранен (19 юли). За проявена лична храброст в битката при Шейново (28 декември) е награден със Знака за отличие на Военния орден „Свети Георги“. Уволнява се като унтерофицер.[2]
През октомври 1878 година при избухването на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета в състав от 126 души.[3] Въстаническото ръководство го изпраща с четата си към Олимп, където е трябвало да установи контакт и да получи съдействието на местните гръцки чети и на тези, които преминавали от Гърция на север.[4] През пролетта на 1879 година действа с чета в Битолско заедно със Стефан Николов.
Чета №1 на Георги Караискаки, Падеж, 20 март 1879 | ||||
---|---|---|---|---|
Чин | Номер | Име | Околия | Селище |
сотник | 1. | Георгий Караискаки | Гръция | |
водник | 2. | Кузман Атанасов | Битолско | Тепеле[5] |
водник | 3. | Атанас Тръпенов | Костурско | Смърдеш |
водник | 4. | Наум Тимиев | Костурско | Космица |
водник | 5. | Янакий Василов | Костурско | Космица |
десетар | 6. | Димитрий Янев | Костурско | Смърдеш |
7. | Василий Апостолов | Костурско | Смърдеш | |
8. | Наум Тръндов | Костурско | Смърдеш | |
9. | Георгий Янев | Костурско | Смърдеш | |
10. | Георгий Димитриев | Костурско | Смърдеш | |
11. | Кръсто Янев | Костурско | Смърдеш | |
12. | Кръсто Дельов | Костурско | Смърдеш | |
13. | Илия Тасев | Костурско | Смърдеш | |
14. | Панто Динев | Костурско | Смърдеш | |
15. | Наум Георгиев | Костурско | Смърдеш | |
16. | Ламбро Юванов | Костурско | Смърдеш | |
десетар | 17. | Лазар Христов | Костурско | Смърдеш |
18. | Мано Христов | Костурско | Смърдеш | |
19. | Андон Пенев | Костурско | Смърдеш | |
20. | Ставре Динев | Костурско | Смърдеш | |
21. | Тодор Ламбров | Костурско | Смърдеш | |
22. | Андрей Василов | Костурско | Смърдеш | |
23. | Лазар Дельов | Костурско | Смърдеш | |
24. | Кръсто Янев | Костурско | Смърдеш | |
25. | Вангел Цветков | Костурско | Кономлати | |
26. | Анастасий Марков | Костурско | Кономлати | |
27. | Димитрий Трайков | Костурско | Банчюк | |
десетар | 28. | Петър Ставрев | Костурско | Бресница |
29. | Панто Илиев | Костурско | Бресница | |
30. | Наум Христов | Костурско | Смърдеш | |
31. | Никола Димитриев | Костурско | Смърдеш | |
32. | Киро Илиев | Костурско | Смърдеш | |
33. | Фильо Наумов | Костурско | Поздавища | |
34. | Лазо Георгиев | Костурско | Поздавища | |
35. | Михаил Стоянов | Костурско | Поздавища | |
36. | Никола Атанасов | Костурско | Поздавища | |
37. | Георгий Трошков | Костурско | Дреново | |
38. | Константин | Прилеп[6] | ||
десетар | 39. | Христо Димитриев | Битолско | Герман |
40. | Петко Янкулов | Битолско | Рудари | |
41. | Стоян Янков | Битолско | Герман | |
42. | Антон Христов | Битолско | Папли | |
43. | Трайко Котев | Битолско | Буковик | |
44. | Вангел Трайков | Битолско | Влак | |
45. | Божин Спасов | Битолско | Цер | |
46. | Григор Илиев | Битолско | Герман | |
47. | Димитрий Христов | Костурско | Кономлати | |
48. | Димитрий Янев | Костурско | Кономлати | |
49. | Коста Стоянов | Преспа | Нивица | |
десетар | 50. | Петър Ставрев | Бихлища | Косинец |
51. | Василий Христов | Загора | ||
52. | Димитрий Янакиев | Бихлища | Косинец | |
53. | Илия Апостолов | Костурско | Бомбел | |
54. | Кузо Попов | Костурско | Прокопани | |
55. | Танас Димитриев | Костурско | Папаз кьой[7] | |
56. | Йован Наумов | Костурско | Кономлати | |
57. | Танас Наумов | Костурско | Кономлати | |
58. | Йован Грендов | Костурско | Кономлати | |
59. | Панагиот Димитриев | Костурско | Кономлати | |
60. | Дине Динов | Костурско | Тръсе | |
десетар | 61. | Коста Стериов | Костурско | Блатце |
62. | Вангел Георгиев | Корчя | ||
63. | Иван Стоянов | Корчя | Орлар | |
64. | Йован Димитриев | Корчя | Орлар | |
65. | Димитрий Мускев | Корчя | Ламя | |
66. | Коста Иванов | Корчя | Ламя | |
67. | Нико Стасов | Корчя | Хегеван | |
68. | Илия Стасев | Корчя | Хегеван | |
69. | Янакий Стасов | Корчя | Хегеван | |
70. | Коте Танасов | Костурско | Клисура | |
71. | Димитрий Янев | Костурско | Клисура | |
72. | Антон Петрев | Костурско | Бресница | |
73. | Тръпче Митрев | Леринско | Вощарани[8] |
След въстанието се оттегля в Свободна България.[9] Установява се в Русе, където умира на 8 март 1894 година.[2]
Надгробната му плоча се съхранява в русенския музей „Баба Тонка“.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 420.
- ↑ а б в г д е Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 428, № III.409.11.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 284.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879“, София, 1979, с.272.
- ↑ Вероятно Тепавци.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 286.
- ↑ Може би Попадия, Леринско.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 287.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 207.