Поздивища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Поздивища
Χάλαρα
— село —
Стари къщи в Поздивища, 1993 г.
Стари къщи в Поздивища, 1993 г.
Гърция
40.6467° с. ш. 21.2325° и. д.
Поздивища
Западна Македония
40.6467° с. ш. 21.2325° и. д.
Поздивища
Костурско
40.6467° с. ш. 21.2325° и. д.
Поздивища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 924 m
Население 13 души (2011 г.)
Демоним Поздивчѐни
Поздивища в Общомедия

Поздѝвища или рядко Поздѝвище (произношение в местния говор Поздѝвишча, на гръцки: Χάλαρα, Халара, до 1927 година Ποσδιβίτσι, Посдивици[1] или Ποδοβίστα, Подовиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 20 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 5 километра североизточно от Кореща (Корестия). Разположено е в подножието на Въро - разклонение на Вич (Вици).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Любица Станковска името Поздивища идва от личното име Поздивит. Споменато е в документи от 1545 и 1569 година.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от фамилното име Поздев или от личното име Поздѣи.[4]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Н местността Бутеш на около километър източно от селото, в непосредствена близост до река бистрица и между църквичките (манастирчетата) „Свети Атанасий“ в землището на Поздивища и „Свети Атанасий“ в землището на Чърновища има следи от антично селище. Селяните при обработка на земята са откривали бронзови статуи и други старини. Според преданието в Поздивища това селище е изгорено от турците при завоеванието. Командирът на османската войска извикал Бутеш, тоест да се запали и така останало името на местността.[5]

В същата местност при Големи Ливадища и западно е местността Аджиева нива, където има стари гробища.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Тодор Симовски селото е основано от скотовъдци от Преспа. В началото селото е на венеца Винов Танец в местностите Рушоп и Кочинова лапка, по-късно в местността Селище и после слиза в котловината до античното селище.[5]

Стенопис от „Света Богородица“

Църквата „Света Богородица“ в Поздивища датира от около 1700 година, но е лошо запазена – покривът е разрушен и стенописите са повредени.[6]

В края на XIX век Поздивища е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Босдивиста (Bosdivista) живеят 900 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Поздивища (Posdivischta) е посочено като село с 52 домакинства и 160 жители българи.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Поздивища има 700 жители българи християни.[9]

В селото е основан български революционен комитет на ВМОРО. На 10 ноември 1899 година организацията ликвидира Незер - золумджия и убиец на Алексо Новачков от Поздивища - в местността Скала между селата Поздивища и Брезница.[10] През ноември 1901 година ВМОРО ликвидира в Поздивища албанеца Тефик бей, убиец и изедник.[11]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Поздивища от 120 къщи изгарят 27 и са убити Ристовица Кинтна (55) и Лазовица Шотова.[12] Според друг източник от 110 къщи са изгорени 30, както и 23 плевни. От селото като въстаници участват 70 души, от които Търпе Траянов и Андон Кузов са убити.[13]

В 1902 година според гръцки данни в селото има 70 патриаршистки семейства и 55 екзархийски.[14] По-късно цялото население на Поздивища минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 920 българи екзархисти и функционира българско училище.[15]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 400 жители гърци и 250 жители българи.[16] Според Георги Константинов Бистрицки Поздивица преди Балканската война има 160 български къщи.[17]

По време на Балканската война 11 души от Поздивища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на северозапад от с. Черновища е разположено с. Поздивища с около 124 къщи. Населението е чисто българско и си говори на матерния си язик - български. Имат си българска църква и български свещеници: поп Георги Киров и поп Ставро, както и българско училище с учител Георги Райков, а след него си имаха свои учители от селото: Олга Новачкова и Трайко Илиев. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I.[19]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Посдивища е обозначено като българско селище.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Поздивище (Поздивиште) има 135 къщи славяни християни.[21] В 1927 година селото е прекръстено на Халара. Между 1914 и 1919 година 14 души от Поздивища подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 2. В селото има 2 политически убийства.[16] В междувоенния период има голяма емиграция отвъд океана и към България.[5]

Традиционно селото произвежда жито, боб и овошки и се занимава и частично със скотовъдство.[5]

В 1932 година се регистрирани 145 българофонски семейства, 142 от които с изявено „славянско съзнание“. В 1945 година в селото има 700 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди. В селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[22] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 62 семейства и няколко отделни хора се изселват в социалистическите страни,[5] а 166 деца от Поздивища са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[16]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.[5] В 1960 година в селото е издигнат бюст на гъркоманския поп Илия.[23]

В селото има нова църква „Свети Николай“.[5]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 968[5] 710[5] 676[5] 738[5] 450[5] 229[5] 184[5] 189[5] 152[5] 57 13

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Поздивища
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Иванов (1885 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал[25]
  • Flag of Greece.svg Атанас Илиев (Αθανάσιος Ηλία), гръцки андартски деец, сътрудничи на капитаните Павел Киров и Симо Стоянов[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[27]
  • Flag of Greece.svg Георги Василев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[28]
  • Flag of Greece.svg Георги Гачев (Γεώργιος Γκιάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред, вероятно убит от Васил Чекаларов[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Демов, български революционер, деец на ВМОРО[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Стойчев, деец на ВМОРО, четник на Бончо Василев,[30] арестуван от гръцките власти през 1912 година по обвинение, че укрива 140 пушки, оръжието не е намерено, но той е затворен в Костурския затвор[31]
  • Flag of Greece.svg Герго Количев (Георгиос Колицис), гръцки андартски деец
  • Flag of Macedonia.svg Димитра Карчицка (р. 1939), математичка от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев, македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 3 рота на 12 лозенградска дружина, 1 рота на 8 костурска дружина[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Коло, хайдушки войвода (арамбаша), действал през 1682 година в Битолско, начело на чета от 28 души[33]
  • Flag of Greece.svg Иван Димитров (Ιωάννης Δημητρίου), гръцки андартски деец, четник[26]
  • Flag of Greece.svg поп Илия Попдимитров (Παπα-Ηλίας Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от I ред[26]
  • Flag of Greece.svg Йован (Γιοβάν), гръцки андартски деец[26]
  • Flag of Greece.svg К. Калчев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Цветков, македоно-одрински опълченец, жител на Малко Търново, 1 рота на 8 костурска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Несторов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Василев, македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Ламби Атанасов Георгиев (1919 – 1944), български комунистически деец, член на ОК на РМС в Стара Загора[37]
  • Flag of Greece.svg Ламбри (Λάμπρος), гръцки андартски деец[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Накев, български революционер и емигрантски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Георгиев (1915 – 1954), български политик, кмет на Стара Загора
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Василев (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[38]
  • Flag of Macedonia.svg Ристо Шанев (р.1944), поет от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Георгиев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Стрезов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Хаджихристов (Христов, 1865 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[45]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област. в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 242-243.
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  6. Ναός Παναγίας - Χαλάρα Καστοριάς. // Cyberotsarka. Посетен на 30 юли 2015.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 37.
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  12. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.
  13. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.14
  14. Μποσδίβιστα[неработеща препратка]
  15. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  16. а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  17. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  19. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  20. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  21. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  22. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.
  24. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 148.
  26. а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  28. а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 44.
  30. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  31. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.173
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
  33. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в.. // Исторически преглед ХХІІ (3). 1966. с. 72.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 788.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 492.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112.
  37. Списък на убити партизани
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 169.
  40. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 683.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 754.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317.
  45. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония