Поздивища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поздивища
Χάλαρα
— село —
Стари къщи в Поздивища, 1993 г.
Стари къщи в Поздивища, 1993 г.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 924 m
Население (2001) 57 души
Поздивища в Общомедия

Поздѝвища или рядко Поздивище (произношение в местния говор Поздивишча, на гръцки: Χάλαρα, Халара, до 1927 Ποσδιβίτσι, Посдивици[1] или Ποδοβίστα, Подовиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 57 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 20 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 5 километра североизточно от Нови Габреш (Неос Икисмос). Разположено е в подножието на Въро - разклонение на Вич (Вици).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Любица Станковска името Поздивища идва от личното име Поздивит. Споменато е в документи от 1545 и 1569 година.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от фамилното име Поздев или от личното име Поздѣи.[4]

Според Тодор Симовски селото е основано от скотовъдци от Преспа. В началото селото е на венеца Винов Танец в местностите Рушов и Кошинова лапка, по-късно в местността Селище и после слиза в котловината.[5]

Стенопис от „Света Богородица“

Църквата „Света Богородица“ в Поздивища датира от около 1700 година, но е лошо запазена - покривът е разрушен и стенописите са повредени.[6]

В края на 19 век Поздивища е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Босдивиста (Bosdivista) живеят 900 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Поздивища (Posdivischta) е посочено като село с 52 домакинства и 160 жители българи.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Поздивища има 700 жители българи християни.[9]

В селото е основан български революционен комитет на ВМОРО. На 10 ноември 1899 година организацията ликвидира Незер - золумджия и убиец на Алексо Новачков от Поздивища - в местността Скала между селата Поздивища и Брезница.[10] През ноември 1901 година ВМОРО ликвидира в Поздивища албанеца Тефик бей, убиец и изедник.[11]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Поздивища от 120 къщи изгарят 27 и са убити Ристовица Кинтна (55) и Лазовица Шотова.[12] Според друг източник от 110 къщи са изгорени 30, както и 23 плевни. От селото като въстаници участват 70 души, от които Търпе Траянов и Андон Кузов са убити[13].

В 1902 година според гръцки данни в селото има 70 патриаршистки семейства и 55 екзархийски.[14] По-късно цялото население на Поздивища минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 920 българи екзархисти и функционира българско училище.[15]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 400 жители гърци и 250 жители българи.[16] Според Георги Константинов Бистрицки Поздивица преди Балканската война има 160 български къщи.[17]

По време на Балканската война 11 души от Поздивища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на северозапад от с. Черновища е разположено с. Поздивища с около 124 къщи. Населението е чисто българско и си говори на матерния си язик - български. Имат си българска църква и български свещеници: поп Георги Киров и поп Ставро, както и българско училище с учител Георги Райков, а след него си имаха свои учители от селото: Олга Новачкова и Трайко Илиев. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I.[19]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Халара. Между 1914 и 1919 година 14 души от Поздивища подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 2. В селото има 2 политически убийства.[20] В 1932 година се регистрирани 145 българофонски семейства, 142 от които с изявено „славянско съзнание“. В 1945 година в селото има 700 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди. В селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[21] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 62 семейства се изселват в социалистическите страни, а 166 деца от Поздивища са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[22]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада. В 1960 година в селото е издигнат бюст на гъркоманския поп Илия.[23]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 968 души
  • 1920 - 710 души
  • 1928 - 676 души
  • 1940 - 738 души
  • 1951 - 450 души
  • 1961 - 229 души
  • 1971 - 184 души
  • 1981 - 189 души
  • 1991 - 152 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Поздивища
  • България Атанас Георгиев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал[24]
  • Гърция Атанас Илиев (Αθανάσιος Ηλία), гръцки андартски деец, сътрудничи на капитаните Павел Киров и Симо Стоянов[25]
  • Гърция Георги Василев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[26]
  • Гърция Георги Гачев (Γεώργιος Γκιάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред, вероятно убит от Васил Чекаларов[25]
  • България Георги Демов, български революционер, деец на ВМОРО[27]
  • България Георги Стойчев, деец на ВМОРО, арестуван от гръцките власти през 1912 година по обвинение, че укрива 140 пушки, оръжието не е намерено, но той е затворен в Костурския затвор[28]
  • Гърция Герго Количев (Георгиос Колицис), гръцки андартски деец
  • Република Македония Димитра Карчицка (р.1939), математик от Република Македония
  • България Димитър Георгиев, македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 3 рота на 12 лозенградска дружина, 1 рота на 8 костурска дружина[29]
  • Димо Коло, хайдушки войвода (арамбаша), действал през 1682 година в Битолско, начело на чета от 28 души.[30]
  • Гърция Иван Димитров (Ιωάννης Δημητρίου), гръцки андартски деец, четник[25]
  • Гърция поп Илия Попдимитров (Παπα-Ηλίας Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от I ред[25]
  • Гърция Йован (Γιοβάν), гръцки андартски деец[25]
  • Гърция К. Калчев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[26]
  • България Кръсто Цветков, македоно-одрински опълченец, жител на Малко Търново, 1 рота на 8 костурска дружина[31]
  • България Кръстьо Несторов (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[32]
  • България Лазар Василев, македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина[33]
  • България Ламби Атанасов Георгиев (1919 - 1944), български комунистически деец, член на ОК на РМС в Стара Загора[34]
  • Гърция Ламбри (Λάμπρος), гръцки андартски деец[25]
  • България Наум Накев, български революционер и емигрантски деец
  • България Панайот Георгиев (1915 - 1954), български политик, кмет на Стара Загора
  • България Пандо Василев (1875 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[35]
  • Република Македония Ристо Шанев (р.1944), поет от Република Македония
  • България Стоян Георгиев (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[36]
  • България Трайко Стрезов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[37]
  • България Трайко Хаджихристов (Христов, 1865 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[38]
  • България Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен[39]
  • България Христо Илиев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[40]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ποδοβίστα - Χάλαρα
  3. Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област. в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 242-243.
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  5. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  6. Ναός Παναγίας - Χαλάρα Καστοριάς. // Cyberotsarka. Посетен на 2015-07-30.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  8. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 37.
  11. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 38.
  12. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 295.
  13. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.14
  14. Μποσδίβιστα
  15. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara.
  17. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 871.
  19. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara.
  21. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara.
  23. "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 148.
  25. а б в г д е Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 88.
  26. а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 44.
  28. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.173
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 153.
  30. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в., Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, кн. 3, с. 72.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 788.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 492.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 112.
  34. [1] Списък на убити партизани
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 169.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 683.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 754.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 317.


     Портал „Македония“         Портал „Македония