Симо Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симо Стоянов
Σίμος Ιωαννίδης
гръцки революционер
Симо Стоянов във военна униформа
Симо Стоянов във военна униформа

Роден

Симо (Симе) Стоянов Иванов, (на гръцки: Σίμος Στογιάννου Ιωαννίδης, Симос Стояну Йоанидис), известен като Арменски (Αρμενσκιώτης) или Симо Гърчето (Σίμος Γκράτσος), е гъркомански революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2][3][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Симо Стоянов е роден в леринското село Арменско, тогава в Османската империя. Присъединява се към гъркоманската чета на Коте Христов като негов адютант и участва в Илинденско-преображенското въстание.[4] Влиза в първата гръцка чета на Павлос Мелас и по-късно е повишен в подвойвода.[3] Подпомага гръцките капитани, които не познават терена в Македония.[3] Действа заедно с Евтимиос Каудис в района на Пелистер, а на 13 ноември 1904 година участва в клането в Зелениче, при което са убити невинни българи. След залавянето и обесването на Христов през 1905 година Симо Стоянов бяга в Атина. Завръща се във вътрешността на Македония и си сътрудничи с Георгиос Цондос в района на Лерин и Баба планина.

Симо Стоянов (вляво) със свой четник

От 1906 година ръководи собствена чета и действа заедно с Павле Илиев. На 24 октомври 1906 година убива трима българи и една българка по пътя от Търсие за Лерин.[5] До 1908 година четата му остава активна в Нередската планина. Поставена му е задача да убие Васил Чекаларов, начинание в което не успява. Участва в Младотурската революция от юли 1908 година.[6]

В 1913 година участва в доброволческа чета сражаваща се с четата на Васил Чекаларов.[3]

В негова чест през 1957 година леринското село Матешница е прекръстено на Симос Йоанидис[7][8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  2. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981
  3. а б в г д Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα. // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 84.
  4. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 321, 322
  5. Δημήτρης Λιθοξόου, Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Φλώρινας, Τύρσια
  6. Σίμος Ιωαννίδης Γκράτσος ή Στογιάννης ή Αρμενσκιώτης, οπλαρχηγός Μακεδονομάχος από τα Άλωνα (Αρμένσκο) Φλώρινας взето от florina-history.blogspot.com на 8.07.2011 г.
  7. Γενικό Επιτελείο Στρατού, Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, Αθήνα 1979, σσ. 133, 301.
  8. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σ. 162
     Портал „Македония“         Портал „Македония