Евтимиос Каудис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евтимиос Каудис
Ευθύμιος Καούδης
гръцки андартски капитан

Роден
1866 г.
Починал
17 декември 1956 г. (90 г.)

Евтимиос Каудис (на гръцки: Ευθύμιος Καούδης) е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век, действа между 1903-1906 година в района на Баба планина, в Корещата и Мариово.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтимиос Каудис е роден през 1866 или 1872 година в Каликратис, остров Крит.[1]

На 13 юни 1903 година преминава гръцко-турската граница и навлиза в Македония с подготвената от Георгиос Цондос чета от 150 души, в която са и другите критяни Георгиос Перос, Ламбринос Вранас, Георгиос Диконимос, Георгиос Сейменис, Георгиос Зуридис, Георгиос Стратинакис, Евстратиос Бонатос, Манусос Катунатос и Николаос Лукакис[2]. Заедно с Германос Каравангелис те влизат в Зелениче и след като Евтимиос Каудис пребива от бой мухтаря на българската църква костурският митрополит изнася служба на гръцки.

След избухването на Илинденско-Преображенското въстание дават сражение на българска чета на ВМОРО при Влахоклисура, а по-късно участват в опожаряването на Косинец. След това всичките критяни, без убития Георгиос Сейменис, се изтеглят от Македония, за да се завърнат през следващата 1904 година[3].

През август 1904 година Димитриос Калапотакис и Политис му възлагат да подготви чета и да навлезе с нея в Македония. По същото време Георгиос Балтадзис възлага на Павлос Мелас да навлезе с чета в Македония.

Четникът на Каудис Димитриос Спанопулос от Пиргос[4]

На 11 (24) август първата част от четата тръгва от Пирея с кораб за Волос, последвана от втората. Посрещнати са от Никостратос Каломенопулос, отговорник на Македонския комитет в Тесалия, който ги отвежда в Каламбака. В Каламбака Симо Стоянов се разболява и е принуден да остане в града. На 18 (31) август минават границата и пристигат в Елевтерохори. После минават Венетикос и пристигат в Коцко. На 22 август (2 септември) четата тръгва от Коцко и през Хориво на 22 август (4 септември) стигат в Костараджа. В Костараджа учителят Пандазис Хрисостомидис препоръчва на Каудис за четник Динас Стерю и капитанът го взима въпреки протестите на Павел Киров. Вечерта на 23 август (5 септември) тръгват от Костараджа и през Чуриловския манастир стигат Лехово, където отсядат в къщата на Зиси Дульо. В Лехово заболяват Хадзидакис и Скундрис, и са принудени да останат там до 27 август (9 септември). На 27 август четата оставя Хадзидакис в Лехово и се отправя на север през Прекопана към Бел камен. Там Каудис се среща с Анастасиос Стилядис и Христос Екзархос и продължават към Лаген, където се срещат с поп Трендафил и оттам за Неред. В срещите си с местните Каудис заявява, че е изпратен от свободна Гърция и скоро ще дойдат и други чети, опитва се да получи инфорамация за българските чети и да формира доверие в гръцките.

На 29 август (11 септември) Каудис се отправя към Желево между Турие и Търсие. На следващия ден е в района на Ощима, опитвайки се да събере сведения за българските чети. Вечерта на 1 (14) септември влиза в Желево и оставя част от въоръжението си в къщата на Атанас и Филип Стефанови. Четата не е пусната в селото, тъй като е сметната за разбойническа, въпреки че в нея е Павел Киров. Чак когато Трайко Ландзакис отива в гръцкото консулство в Битоля и получава уверение, че Каудис е гръцки капитан, желевци ги допускат в селото.

На 3 (16) септември Каудис отива в Писодерския манастир „Света Троица“, където архимандрит Модестос му предава писмо от Битоля. Там се среща и с поп Ставрос Цамис. В Писодер научава, че четите на Атанас Кършаков и Митре Влаха са около Желево и тръгва да им направи засада. На 4 септември пристига в Желево, където организира местна милиция от 15-16 души. В писмо до консулството в Битоля пише, че подозира желевци в предателство. На 5 септември Каудис праща Динас Стерьос да залови Стойко Янкулич от Ощима, а четата без Скундрис, Симаникас и Спанопулос се отправя към манастира „Света Троица“. Там Каудис се среща с попа от Герман Никола, пъдаря на същото село Константин Найдов и учителя от Рудари Христо Попконстантинов и им обещава, че ще мине през селата им, за да подкрепи патриаршистките партии. Среща се със Ставрос Цамис и Георги Доде, който влиза в четата. Каудис убива заловения Янкулич, както и предателя от Писодер Хадзипавлос. На 13 (26) септември Каудис приема в четата си Лазар Георгиев по настояване на Павел Киров и тъй като никой ощимянин не иска да тръгне за Костур, за да се срещне с Мелас, четата отива в Търново. На 15 септември четата напуска Търново, на 16 чака покана да тръгне за Герман, но на 17 (30) септември Каудис решава да направи засада на Митре Влаха и влиза в сражение с него край Ощима, като ожесточената престрелка е прекъсната след появата на турски аскер.[5]

Евтимиос Каудис дава нареждане на Георгиос Катехакис (капитан Рувас) да нападне село Зелениче, в което той извършва клане на българи на 13 ноември 1904 година. На 30 ноември 1904 година четите на Митре Влаха и Геро Ресенски нападат Каудис и Спирос Спиромилиос (капетан Буас) в Желево, но са отблъснати с помощта на аскер и гъркоманска милиция от Писодер[6].

През 1905 година негов четник е Павле Илиев, бъдещ андартски капитан. На 25 март 1905 година четите на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис, Павлос Гипарис и Йоанис Пулакас, общо около 300 андарти, нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е изгорено.[7] На 5 април 1906 година в Бесвина четата на Каудис е разбита и той се изтегля от Македония.

Участва в Балканската и Междусъюзническата войни. През 1929 година е основател на асоциацията на македономахите (андартите) „Павлос Мелас“. В периода след Втората световна война пише спомените си в Гърция, където и умира през 1956 година[8]. Негов племенник и четник в четата му е Константинос Тарантулис.[9]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ευθύμιος Καούδης, Απομνημονεύματα (1903 – 1907), επιμέλεια Άγγελος Χοτζίδης, Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, Θεσσαλονίκη 1996.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония