Павлос Гипарис
Павлос Гипарис Παύλος Γύπαρης | |
гръцки военен и политик | |
![]() | |
Роден |
1882 г.
|
---|---|
Починал | |
Павлос Гипарис в Общомедия |
Па̀влос Йосиф Гѝпарис (на гръцки: Παύλος Ιωσήφ Γύπαρης) е гръцки военен, политик и деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Павлос Гипарис е роден през 1882 година в Аси Гония, област Ханя, остров Крит, тогава в Османската империя. През 1904 година се включва с чета на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 110 души[2] срещу ВМОРО. На 25 март 1905 година Павлос Гипарис, заедно с четите на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис и Йоанис Пулакас, общо около 300 андарти, нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е изгорено.[3] Самият Гипарис пише поема за щурма, в която се чете:
„ |
Кръвта на българите течеше като от чешма |
“ |
-
Четата на Гипарис
-
Четата на Гипарис
-
Четата на Гипарис и Цондос
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Giparis2.jpg/220px-Giparis2.jpg)
Взима участие в преврата в Гуди в 1909 година.
През 1912 година Павлос Гипарис и Темистоклис Софулис организират доброволчески отряд и превземат остров Самос през Балканската война. През 1914 година пак начело на доброволна организация се застъпва за идеята за създаване на Временно правителство на Автономна република Северен Епир.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Pavlos_Giparis-1915_2.jpg/250px-Pavlos_Giparis-1915_2.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Statue_Park_in_Thessaloniki_Pavlos_Gyparis.jpg/250px-Statue_Park_in_Thessaloniki_Pavlos_Gyparis.jpg)
При избухването на Първата световна война участва с гръцки доброволци на западния фронт на страната на Антантата и при дебаркирането при Галиполи през 1915 година.
През 1916 година по време на националната схизма застава на страната на Елевтериос Венизелос, който го назначава за офицер в правителствената армия. До 1920 година служи като командир на батальона за сигурност на Атина, където изпълнява убийството на Йон Драгумис на 31 юли 1920 година. Вината му не е доказана в съда. След загубата на изборите същата година бяга във Франция заедно с Венизелос.
През Втората световна война при нападението на Нацистка Германия над Гърция през 1941 година Павлос Гипарис се завръща в Крит и взима участие в битките срещу германците. След окупацията на острова бяга в Египет, където работи в централата на гръцкия гарнизон в Александрия и Кайро.
След 1944 година е назначен за комендант на Ханя и се включва в партията на Софоклис Венизелос, като е избран за неин представител от Ханя. В последните години от живота си пише мемоари - „Οι πρωτοπόροι του Μακεδονικού Αγώνος“ (Αθήνα, 1962) („Пионери на Македонската битка“). Павлос Гипарис умира през 1966 година в Атина.[4]
В 1978 година в Солун е издигнат негов бюст, дело на леринския зограф и скулптор Танасис Минопулос (1931 - 1982).[5]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Το μακελειό της Ζαγορίτσανης Архив на оригинала от 2010-09-23 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Παγκόσμιο Βιογραφικό Λεξικό. Εκδοτική Αθηνών. Αθήνα 1987.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ΒΙΟΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΕΙΑ ΤΟΥ ΠΑΥΛΗ ΓΥΠΑΡΗ
- ↑ Η Σημασία της Θυσίας των Κρητών Μακεδονομάχων (1903-1908) // Архивиран от оригинала на 2014-08-19. Посетен на 26 февруари 2013 г.
- ↑ „Македонската борба (спомени на Германос Каравангелис)“
- ↑ Γύπαρης Παύλος от сайта pandektis.ekt.gr
- ↑ Επισκευή και επανατοποθέτηση προτομών Μακεδονομάχων στο κέντρο της Θεσσαλονίκης // Αντίβαρο, 2018-11-28. Посетен на 22 май 2022 г. (на гръцки)
|