Зеленишка кървава сватба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зеленишка кървава сватба
Част от Македонски въпрос
МястоЗелениче
Дата
13 ноември 1904 г.
Целликвидиране на българщината в Леринско
Смъртни случаи13
ИзвършителГеоргиос Катехакис

Зеленишката кървава сватба е клане на 13 българи, извършено от гръцки андарти на 13 ноември 1904 година в леринското село Зелениче[1].

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 13 октомври 1904 година турски части разгромяват четата на основателя на андартското движение Павлос Мелас. Гърците решават да отмъстят за неговата смърт на българите, които са подвели турците, че това е четата на Митре Влаха. В основата на идеята е идеологът на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Германос Каравангелис, който споделя:

През 1905 г. в Зеленичево ставаше една българска сватба. За това научи четата на Каудис, влезна на сватбата и понеже угасна осветлението, хвърли в тъмницата една бомба и уби 15 или 16 българи. Обаче невестата и зетя не се убиха. Това го направиха, защото мислеха, че на сватбата присъстваха членове на българските банди, за да изплашат българите[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Предложението да се нападне село Зелениче, обаче е на капитан Евтимиос Каудис. С приложението ѝ се заема подпоручик Георгиос Катехакис (капитан Рувас), който събира чета от 60 души, която навлиза в Македония на 20 октомври 1904 година и се установява в село Лехово. От там на 13 ноември тръгват към Зелениче, където жител на селото Сульо от турски произход им показва къща, където се провежда сватба. Сватбата е организирана от българския търговец Стефан Гатев, който жени сина си. На самата сватба присъстват много негови роднини, приятели, както и местни турци. Андартите нападат към 22:30 часа и започват да стрелят по всички насъбрали се в къщата. В същия момент една част от четата стреля навън, ако случайно някой успее да се измъкне. Сред жертвите са младоженецът, негови приятели, две деца, както и деецът на ВМОРО Пандо Мечкаров, общо 13 души[3]:

  • Стефан Готев – 44-годишен – баща на младоженеца
  • Григор Готев – 19-годишен – младоженец
  • Доси Стойнов – 38-годишен
  • Владимир Стойнов – 13-годишен
  • Михаил Пучов – 32-годишен
  • Ламбро Стойков – 23-годишен
  • Пандо Мечкаров – 35-годишен
  • Дори Алманов – 42-годишен
  • Аргир Пандилов – Бабата – 45-годишен
  • Мария Пандилова – 10-годишна
  • Лазар Коставичин – 11-годишен
  • Доста Лазова – 50-годишна
  • Хюсеин Абдула Керим – 50-годишен

Георги Попхристов по това време е в Екши Су и научава за нападението над село Зелениче. Той заедно с други дейци на ВМОРО решават да засилят селските милиции и нареждат всички села да се пазят и да нападат андартските чети, ако ги видят[4].

Елена Готева от Зелениче разказва:

Та̀я сва̀тба бѐше наро̀дна буга̀рцка сва̀дба. На сва̀дбата нема̀ше кумѝти, нѝту ѐден кумѝтин. Съ̀ти бѐя мѝрни селя̀ни. У на̀що сѐло нема̀ше нѝту едѝн гъ̀рк. Има̀ше гаркума̀ни са̀му пет ку̀йки. Тѝя зива̀я па̀ри от гъ̀рцкио владѝка Каравангѐлис Гѐрманус от Ко̀стур. Гъ̀рцките анда̀ри на кулѐя, за да се упла̀шиме и да се ка̀жваме гъ̀рци, а не буга̀ри.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, Македония прес, София, 2003
  2. Каравангелис, Германос. Македонската борба (спомени), в: Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 г., ИК Синева, София, 2001, стр.367.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 925. (на македонска литературна норма)
  4. Революционна борба в Битолския революционен окръг, Спомени на Георги Попхристов, стр. 58
  5. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 169 – 170.