Направо към съдържанието

Митре Влаха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за известният костурски войвода. За тиквешкия деец на ВМОРО вижте Димитър Пинджуров.
Митре Влаха
български революционер
Роден
1873 г.
Починал
ПогребанАпоскеп, Гърция
Митре Влаха в Общомедия

Димитър (Митре) Николов Пандуров (Панджуров, Панджаров), наричан Влаха, Влаот или Влашето,[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Митре Влаха е роден през 1873 година в костурското село Кономлади[2][3] (днес Макрохори, Гърция) в областта Кореща в семейството на Никола Пандуров. Според някои автори, като Симеон Радев, по произход е влах, а според други получава прякора си Влаха, тъй като като малък слугува у влашко скотовъдно семейство. И според статистиката на Васил Кънчов,[4] и според тази на Димитър Мишев[5] Кономлади е чисто българско село, едно от най-събудените села в Югозападна Македония. Според други източници семейството на Митре Влаха е преселническо от корчанското село Пляса[6] или самият той е родом от Билища.[7]

Заради турски издевателства Митре Влаха става четник в харамийската чета на Коте Христов.[8] В Кономлади в 1901 година е формирана първата чета на ВМОРО в Костурско, към която след конфликт с бея, при когото слугува, се присъединява и неграмотният овчар Митре Влаха. В четата на Марко Лерински Митре се ограмотява и постепенно се издига до помощник на войводата Георги Папанчев. Скоро след това оглавява собствена чета в Корещата края на 1901 година, в която влизат баща му и братята му, Демер от Лерин, Нако от Шестеово, Вельо от Битоля, Иванче Бузов от Дъмбени и Алекси от Сехово.[9] Участва на Смилевския конгрес на ВМОРО, който взима решение за вдигане на въстание в Македония. През май 1903 година четата на Митре Влаха дава сражение на османските войски при село Руля (днес Котас). На 26 юни 1903 година четата на Митре Влаха убива петима патриаршисти в Неред.[10] Според гръцки източници е отговорен и за убийства на гъркомани в Кономлади, Дъмбени и Загоричани.[11]

По време на Илинденското въстание Митре Влаха участва в нападението на османския гарнизон в село Вишени и в голямото сражение при село Писодер, където е тежко ранен.[12] Митре Влаха е един от малкото ръководители на организацията, които остават нелегални в Македония след потушаването на въстанието.[13]

Борба с гръцката пропаганда

[редактиране | редактиране на кода]
Четническото отделение на брата на Митре Влаха Насо Панджаров (в средата) със Симе и Боризано, тръбач в четата на Никола Дочев.[14]

В началото на април 1904 година Митре се събира с Георги Попхристов и формира нова чета, която бързо се разраства и ръководството на Битолския революционен окръг го прави главен войвода на Костенарията и по-късно районен войвода на целия Костурски революционен район. Тогава негов секретар е Пандо Чулков.[15] На 24 юни 1904 година са предадени от гъркоманския кмет на Кономлади, след което убиват него и другите предатели. Турския аскер дава 30 убити, включително командира им, и успешно бягат от селото.[15]

Като войвода на най-югозападната българска област Митре Влаха започва да води и упорита борба с появилата се гръцка въоръжена пропаганда в Македония. Митре Влаха на няколко пъти се сражава с гръцки андартски чети. В средата на септември Митре Влаха се сражава край Ощима с четата на Евтимиос Каудис, като ожесточената престрелка е прекъсната след появата на турски аскер.[16] На 30 ноември Митре Влаха и Геро Ресенски нападат Каудис и Спирос Спиромилиос в главната им база в Желево, но в критичния момент пристигат османски войски и стотина души милиция от влашкото село Писодер и андартите са спасени.[17][18]

На 10 октомври 1905 г. обединените чети на Митре Влаха и Пандо Кляшев викат чрез писмо ресенската чета на Насо Кършаков в село Буковик. Разузнаващата около Преспанското езеро чета пристига ден по-късно в лагера на костурските войводи. Андартският командир Василакис Лахтарис идва с чета от 120 души от село Желево (днес Андартико), като има за цел да нападне Буковик и Оровник. На 15 октомври поручикът от гръцката армия и командир на андартска чета влиза с всичките си четници в село Оровник, хваща дузина от първенците на селото, като им предлага да станат патриаршисти. Обединените чети на ВМОРО, разделени на 3 отряда за засада и един атакуващ наближават селото. Изненадващата атака командвана от Митре Влаха води до смъртта на 13 андарти, другите панически бягат в Желево, откъде се изтеглят към Лерин. При повторното си завръщане Василикис Лахтарис отсяда в село Нивици (днес Псарадес) с 30 свой четници, където е предаден на турците от местното българско население.[19]

Четите на Митре Влаха (отпред, вторият от ляво надясно) и Атанас Кършаков

През януари 1906 година четата му подпалва манастира „Света Троица“ в Писодер, защото е сборен пункт на гръцките андарти в областта.[20] На 27 август убива и свещеника и деец на гръцката пропаганда Ставрос.[21]

На 22 февруари 1907 година Митре Влаха с трима четници – Вангел Попхристов, Андон Брещенски и Ильо от Въмбел е в село Жупанища (днес Левки). Четата е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика Германос Каравангелис българин Христо от село Шестеово (днес Сидирохори)[22]. След тежка битка всички четници са тежко ранени. Митре Влаха доубива другарите си и се самоубива.[23] Погребан е в село Апоскеп с цялата си чета. Заместен е като районен войвода от Христо Цветков.[24]

Сръбски доклад за убийството на Митре Влаха

На 13 март 1907 година, районната чета на ВМОРО влиза в Жупанища и наказва със смърт предателите Кольо Гечов, Ставро Шишов и Димитър Апостолов, както и издалия комитетски тайни Христо Попов, което обаче според костурския ръководител на ВМОРО Георги Христов е грешка, тъй като предателството не се дължи на тях.[25] Според Георги Константинов Бистрицки предателството е дело на „предателската Апостольовска фамилия в селото“, чиито най-известни членове са Лазар Апостолов и поп Аргир Апостолов.[26] Според гръцки източници предателят е апоскепският гъркоманин Иван Хаджимангов.[27] Семейството на Митре Влаха е прехвърлено в България.

Гръцките източници признават, че Митре влаха е един от най-компетентните войводи в областта. Неколкократно гръцката пропаганда прави неуспешни опити да го привлече на своя страна.[28] Според тях Митре влаха декларира своята вярност към българския цар.[29]

Христо Силянов пише:

„ Малцина, и между най-известнитѣ, биха могли да се сравнятъ по несъкрушимъ духъ, абсолютна безупрѣчность и заслуги съ Митре Влаха, бившия неграмотенъ овчарь, който получи въ четитѣ образование до степень, че носѣше винаги въ чантата си революционна литература и си служеше съ шифъръ. Митре надвиши всички по нравствено величие: той никога ни мигъ не се отлѫчи отъ народа, съ който бѣ срастналъ. Дори следъ възстанието той не напустна Македония и загина безъ да види България, която толкова много обичаше, занесълъ въ гроба нейния идеализиранъ образъ.[30] “

Георги Христов пише за Митре Влаха:

„ ...кроткия, благия, тихия, скромния Митре, но велик но своята неустрашимост и своя борчески дуп, незнающ и непризнаващ никакви пречки при изпълнението на своя дълг, дори застрашаващи живота му.[31] “

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„ Митре Влаха, роден в село Кономлади, самоук, мъдър и опитен мъж, от прост овчари твърде скоро издигнал се на районен войвода, а след въстанието и на околийски, внушителна фигура и легендарен герой, не се е отделил от роба до славното си загиване в с. Жупанища, дето стана жертва поради грозен шпионаж на предателската Апостольовска фамилия в селото.[26] “
Убитите Митре и негов четник. Издание на Т. К. Апостолов, София. Източник Държавна агенция „Архиви“
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Митре Влаха (18-и в първата колона).

Негов син е революционерът Божидар Митрев, участник в Септемврийското въстание, близък на Васил Коларов и Георги Димитров и убит през 1931 година.[7] Племенникът му Нико Влаха е убит от гръцкия андарт Йоанис Пулакас.[32] Митре Влаха е възпят в много народни песни, включително следната народната песен, в която се пее:

„ Пъто ти фатен, Митре

от дванайсе страни
ой, море Митре, Митре влаше
куртулия (тур. спасение) нема.
Айде, море, пиле ке се стора
пак ке им избегам.[33]

“

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
  2. ↑ Duncan M. Perry, The politics of terror: the Macedonian liberation movements, 1893-1903, Duke University Press, 1988, σ. 175.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 298.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  6. ↑ Димова, Анита. Митре Панџаров – Влаот, македонски војвода, Македонско сонце, архив на оригинала от 22 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071022024248/http://www.makedonskosonce.com/broevis/2003/sonce457/Tekst42.htm, посетен на 9 март 2008 
  7. ↑ а б Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 198.
  8. ↑ Γ.Χ. Μόδης, Μακεδονικός Αγών και Μακεδόνες αρχηγοί, ΕΜΣ, β' έκδοση, Θεσσαλονίκη 2007, σ. 149.
  9. ↑ Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр.63 – 68.
  10. ↑ Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897 – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр.97.
  11. ↑ Παύλου Λ. Τσάμη, Μακεδονικός Αγών, ΕΜΣ, Θεσσαλονίκη 1975, σ. 94-95.
  12. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  13. ↑ Παύλου Λ. Τσάμη, Μακεδονικός Αγών, ΕΜΣ, θεσσαλονίκη 1975, σ. 131.
  14. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 139.
  15. ↑ а б Спомени на Георги Попхристов
  16. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51 – 52.
  17. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 193.
  18. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 52.
  19. ↑ По диритѣ на андартитѣ // Илюстрация Илиндень 3 (3). Илинденска организация, Юлий 1927. с. 6 - 9.
  20. ↑ Παύλου Λ. Τσάμη, Μακεδονικός Αγών, ΕΜΣ, θεσσαλονίκη 1975, σ. 309.
  21. ↑ Άγγελος Α. Χοτζίδης, Ευθύμιος Καούδης. Ένας Κρητικός αγωνίζεται για τη Μακεδονία. Απομνημονεύματα (1903-1907). Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, Θεσσαλονίκη 1996, σ. 72.
  22. ↑ агент на Германос Каравангелис и роднина на гръцки учител, убит от ВМОРО; Γερμανού Καραβαγγέλη, Απομνημονεύματα. Ο Μακεδονικός Αγών, Μπαρμπουνάκης, χ.χ., σ. 89-91.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
  24. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  25. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 169 – 174.
  26. ↑ а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
  27. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 71 – 72. (на гръцки)
  28. ↑ Άγγελος Α. Χοτζίδης, Ευθύμιος Καούδης. Ένας Κρητικός αγωνίζεται για τη Μακεδονία. Απομνημονεύματα (1903-1907). Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, Θεσσαλονίκη 1996, σ. 64, 77.
  29. ↑ Γερμανού Καραβαγγέλη, Απομνημονεύματα. Ο Μακεδονικός Αγών, Μπαρμπουνάκης, χ.χ., σ. 89-91.
  30. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 100.
  31. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 171.
  32. ↑ Δ. Λιθοξόου – Η είσοδος του Τσόντου Βάρδα
  33. ↑ Петров – Македонски, Благой, „Наранена земя“, Бургас, 1995 г., стр.30

Открийте още информация за Митре Влаха в нашите сродни проекти:

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Митре_Влаха&oldid=12353327“.