Павел Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Киров
Παύλος Κύρου
гръцки андартски капитан

Роден
1860-те години
Починал

Павел или Павле Киров, наречен Кучкара[1] (на гръцки: Παύλος Κύρου, Павлос Киру), е гъркомански андартски капитан от Западна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Павел Киров в Желево.
Паметник на Павел и Спиро Кирови в Желево.

Киров е роден в костурското село Желево. Внук е на хайдутина Наум Киров (Ναούμ Κύρου), учи в гръцко училище при Никола Сидеров и Симеон Симов. Заедно с Георгиос Дукас (капитан Давелис) отвличат през 1881 година турския каймакамин на Лерин. В периода 1881-1897 година Павел Киров се намира в Атина, където се среща с политици като Стефан Драгумис. Другар и четник на хайдутина и войвода на ВМОРО Коте Христов, като след Илинденско-Преображенското въстание и двамата стават андартски капитани. Пред британски журналист Павел Киров споделя:

Аз бях българогласен грък. Бях привлечен в българската партия. Беше ми дадена задача да дойда в Гърция и да пренасям оръжие... [Гоце] Делчев дойде в Кономлади и каза: Гръцките свещеници и учители са пречка. Дойде време да играем игра за България. Ние всички сме българи. Трябва да работим за България... [Анастас] Янков, от друга страна, казваше на хората, „Македония на македонците“. Сарафов принадлежеше на българската партия. Сандански беше за македонците. Различията им бяха поради личностно съперничество[2].

Неколкократно преминава в Гърция да събира чета, след което се завръща в района на Желево. Загива на 19 ноември 1906 година заедно с андартския капитан Димитър Далипо в село Ощима (днес Тригоно) в сражение с четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха.[3] Синът му Лазар Киров също е гръцки андартски капитан.[4][5]

Обвинен е, че заедно с Германос Каравангелис предават Коте Христов на турските власти, тъй като преговарял с ВМОРО отново да се завърне в организацията. Германос Каравангелис пише за Павел Киров:

Павлос Киру, грък, славяногласен от Желево, беше един от нашите най-добри агенти, с учителя Николаос от Желево, Наум и Трайко. Накрая го бяхме провъзгласили за главатар. Българите, обаче, откакто научиха това, излезнаха извън себе си. Предадоха го на българския комитет и един ден, когато излизаше от селото, една тяхна банда го уби.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Κύρου, Τάκης. Ο καπετάν Παύλος Κύρου, Φλώρινα, 1978.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония