Добролища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добролища
Καλοχώρι
— село —
Гърция
40.4865° с. ш. 21.1337° и. д.
Добролища
Западна Македония
40.4865° с. ш. 21.1337° и. д.
Добролища
Костурско
40.4865° с. ш. 21.1337° и. д.
Добролища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 715[1] m
Население 398 души (2011 г.)
Демоним Добролишчѐни

Добро̀лища или понякога Добро̀лище (произношение в местния говор Добро̀лишча, на гръцки: Καλοχώρι, Калохори, катаревуса: Καλοχώριον, Калохорион, до 1926 година Δοβρόλιστα, Довролиста,[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 17 километра югозападно от демовия център Костур, в Костурската котловина, на левия бряг на река Бистрица, която тук се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното село Чърчища (Царциста).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Доброл.[3]

В XV век в Добролища са отбелязани поименно 140 глави на домакинства.[4]

Семейства от Добролища, заедно със слимничани и омотчани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[5]

В края на XIX век Добролища е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Довролиса (Dovrolista) живеят 600 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Добролища има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.[7]

В началото на XX век цялото население на Добролища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Същата година турските власти не допускат учителя А. Наумов от Апоскеп да отвори българско училище в селото[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добролище има 328 българи екзархисти и 32 власи.[10]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 500 жители.[11] В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения на капитан Николаос Платанияс (Лахтарас).[12][13]

През октомври 1906 година османски части успяват да убият в Добролища войводата Никола Добролитски и двама негови четници.[14]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Довролиста (Δοβρόλιστα) има 65 семейства, от които 40 християнски. От християните 20 „са се завърнали в православието“.[15]

Според Георги Константинов Бистрицки Добролища преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи,[16] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Добролища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Добролища е обозначено като българско селище.[19]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Добролища (Добролишта) има 30 къщи славяни християни и 40 къщи турци.[20] През 20-те години мюсюлманското население на Добролища се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 145 души[21][1] или според други данни 40 семейства и 139 души.[22]

В 1926 година името на селото е преведено като Калохорион, в превод добро село.

Панихида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Охрана през 1943 година[23]

През Втората световна война Добролища е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.[24]

На 4 май 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на Андон Аманатидис, много жени и мъже са малтретирани.[25] По време на Гръцката гражданска война Добролища дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни.[1] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства.[26]

В селото традиционно се произвежда жито, тютюн и леща.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Добролища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ситка[27] Σίτκα Схинорема Σχινόρεμα[28] река С от Добролища, десен приток на Четирската река[27]
Острика[27] Οστρίκα Тригоно Τρίγωνο[28] местност СИ от Добролища, между Добролища и Четирок (Месопотамия)[27]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 468[1] 434[1] 455[1] 634[1] 585[1] 520[1] 458[1] 475[1] 459[1] 458 398

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Македонобългарския комитет в Добролища, 1943 г. Третият конник е Паскал Калиманов.
Родени в Добролища
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Калиманов, български революционер, деец на Македонобългарския комитет[29]
  • Flag of Greece.svg Вангел Мирковски (1915 – 1949), гръцки комунист[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Бружо, български революционер, деец на ВМОРО[31]
  • Flag of Greece.svg Васил Христовски (1913-1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Зисо Дельов(ски) (? - 1981), гръцки комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Зисо Калиманов (Ζήσης Καλλιμάνης, ? – 1943), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, убит е от италиански патрул в Пелеканос[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Тепов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Толев (Тольов), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[34]
  • Flag of Greece.svg Лазар Поплазаров, гръцки комунист
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Митре Калиманов, гръцки комунист, брат на Паскал Калиманов, през Втората световна война води чета на Охрана, а след това се присъединява към СНОФ[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Добролитски (1876 – 30 октомври 1906), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Паскал Калиманов - Добролитски, един от ръководителите на Централния македонобългарски комитет в годините на Втората световна война
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Стасо Чанаков Добролитски, деец на ВМОРО[36]
  • Flag of Macedonia.svg Стеряна Вангелова (1924 - 2005), участничка в Гръцката гражданска война
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[37]
  • Flag of Greece.svg Тодор Влахов (1913 – 1946), гръцки комунист[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Калиманов, български селски първенец[32]
  • Flag of Greece.svg Търпо Калиманов (? – 1943), гръцки комунист[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Вангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Щерьо Калиманов – Добролитски, български революционер от Охрана
Починали в Добролища
Други
  • Flag of Macedonia.svg Ягнула Куновска (р. 1943), северномакедонски юрист и писател, по произход от добролищката фамилия Добролитски

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  4. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. ↑ Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  9. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
  13. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  14. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 170.
  15. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139.
  16. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  17. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  19. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  20. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  21. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035412/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm, посетен на 2008-02-21 
  22. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  23. ↑ Гьоревъ, Б. Захарий Гьорев. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 11.
  24. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. ↑ Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125.
  26. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  27. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  28. ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  29. ↑ Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, МНИ, София, 2007, с. 262.
  30. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  31. ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). Издание на Илинденската Организация, февруари 1940. с. 10.
  32. ↑ а б в Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр.150-151
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 702.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
  35. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  36. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155.
  37. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  38. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  39. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  40. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Добролища&oldid=11471849“.