Добролища
|
Добролища Καλοχώρι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Добролища  Добролища |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Надм. височина | 681 m |
| Население (2001) | 458 души |
Добро̀лища или понякога Добролище (произношение в местния говор Добролишча, на гръцки: Καλοχώρι, Калохори, катаревуса: Καλοχώριον, Калохорион, до 1926 Δοβρόλιστα, Довролиста,[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 458 жители.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 17 километра югозападно от демовия център Костур, в Костурската котловина, на левия бряг на река Бистрица, която тук е се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното село Чърчища (Царциста).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Доброл.[2]
В XV век в Добролища са отбелязани поименно 140 глави на домакинства.[3]
Семейства от Добролища, заедно със слимничани и омотчани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[4]
В края на XIX век Добролища е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Довролиса (Dovrolista) живеят 600 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Добролища има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.[6]
В началото на XX век цялото население на Добролища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Същата година турските власти не допускат учителя А. Наумов от Апоскеп да отвори българско училище в селото[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добролище има 328 българи екзархисти и 32 власи.[9]
Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 500 жители.[10]. В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения на капитан Николаос Платанияс (Лахтарас).[11][12]
През октомври 1906 година османски части успяват да убият в Добролища войводата Никола Добролитски и двама негови четници.[13]
Според Георги Константинов Бистрицки Добролища преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи,[14] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[15]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Добролища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското население на Добролища се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 145 души[17] или според други данни 40 семейства и 139 души.[18]
В 1926 година името на селото е преведено като Калохорион, в превод добро село.
През Втората световна война Добролища е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.[19]
На 4 май 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на Андон Аманатидис, много жени и мъже са малтретирани.[20] По време на Гръцката гражданска война Добролища дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни.[21] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства.[22]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 468 души
- 1920 – 434 души
- 1928 – 455 души
- 1940 – 634 души
- 1951 – 585 души
- 1961 – 520 души
- 1971 – 458 души
- 1981 – 475 души
- 1991 – 459 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Добролища
Вангел Мирковски (1915 – 1949), гръцки комунист[23]
Васил Бружо, български революционер, деец на ВМОРО[24]- Васил Христовски (1913-1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
- Зисо Делов(ски) (Ζήσης Δελιόπουλος), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, през 1946 година се премества в Скопие и става ръководител в НОФ комитета за Костурско, умира през 1981 година[25]
- Зисо Калиманов (Ζήσης Καλλιμάνης, ? – 1943), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, убит е от италиански патрул в Пелеканос[26]
- Илия Тепов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[27]
- Илия Толев (Тольов), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[28]
- Митре Калиманов, гръцки комунист, брат на Паскал Калиманов, през Втората световна война води чета на Охрана, а след това се присъединява към СНОФ[26]
- Никола Добролитски (1876 – 30 октомври 1906), български революционер
- Паскал Калиманов - Добролитски, един от ръководителите на Централния македонобългарски комитет в годините на Втората световна война
- Стасо Чанаков Добролитски, деец на ВМОРО[29]
Стеряна Вангелова (1924 -), участничка в Гръцката гражданска война- Тодор Влахов (1913 – 1946), гръцки комунист[30]
- Тодор Калиманов, български селски първенец[26]
- Търпо Калиманов (? – 1943), гръцки комунист[31]
- Щерьо Калиманов – Добролитски, български революционер от Охрана
- Починали в Добролища
- Никола Добролитски (1879 – 30 октомври 1906), български революционер
- Други
- Ягнула Куновска (1943 -), юрист и писател от Северна Македония, по произход от добролищката фамилия Добролитски
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δοβρόλιτσα - Καλοχώρι
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 125.
- ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182-183.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 170.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125.
- ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје, 1998.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). февруари 1940. с. 10.
- ↑ Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр.52, 151-152, 226-227
- ↑ а б в Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр.150-151
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 702.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
