Маняк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маняк
Μανιάκοι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 705 m
Население 3055 души (2011 г.)
Маняк в Общомедия

Мàняк (на гръцки: Μανιάκοι, Маняки) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина в най-южните склонове на Черната планина над Костурското езеро и отстои на 3 километра югозападно демовия център Костур. До църквата „Света Петка“ има известно аязмо, традиционно смятано за лековито. Според преданията тук някога е имало манастир „Света Петка“, заради който селото се нарича Маняк. Землището на Маняк е разделено на две – планинско в Саракина и полско – западно от Бистрица (Алиакмонас).[1]

Южно от Маняк на слива на Рулската река и Бистрица (Белица) е гората Манякски орман. В нея до 1912 година Костурската българска прогимназия празнува Св. св. Кирил и Методий.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Светите Трима йерарси от гробищната църква „Света Петка
Икона на Свети Модест от Маняк

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX – началото на XX век Маняк е българско чифликчийско селище с около 20-ина къщи в Костурка каза на Османската империя, собственост на Дзулфукяр бей, Джамил бей и Муста бей. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Маняк (Maniak) е посочено като село с 20 домакинства и 58 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Маняк има 126 жители българи християни.[4]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Маняк преди Балканската война има 20 български къщи,[5] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[6]

В началото на XX век цялото население на Маняк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маняк има 160 българи екзархисти.[8]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като изцяло гръцко със 120 жители.[9] Гръцката митрополия в Костур осуетява всички опити да се отвори българско училище в Маняк, но не отваря и гръцко, поради близостта на Костур. Манячени искат от екзархийското архиерейско наместничество назначаване на български учител, но под натиск на ВМОРО, име е отказано. В 1904 година подновяват молбата си, но отново срещат отказ поради статуквото, наложено от Хилми паша. Българско училище е отворено в селото едва след Младотурската революция в 1908 година.[10]

На 20 април 1898 година в Маняк е основан комитет на ВМОРО, начело с Кузо Димитров, в който влизат Георги Наумов, Доро Янакиев и Гиро Динков. Местната чета на войводата Атанас Петров и заместилия го след Нурединовата афера в 1901 година Тале Горанов често отсяда в Маняк.[11] При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година властите залавят маняшките дейци на ВМОРО Атанас Василев, Стерьо Дъндов, Доро Янакиев и Петро Типов.[12]

На 15 срещу 16 ноември в Маняк войска обгражда Кузо Димитров, Вангел Попхристов, Христо Четирски и Аргир Дренички и след сражение на разсъмване с щурм четиримата пробиват обсадата и се спасяват в гората. За наказание войската арестува мирните селяни Атанас Василев, Петър Типов и Димитър Аргиров.[13]

Към гръцката партия в Маняк са привлечени Щерю Чапата и синът му поп Никола, но те не успяват да създадат гръцки комитет в селото и от страх да не бъдат убити се изселват в Костур, а по-късно в гъркоманското село Калевища, където Никола служи като свещеник. След Хуриета двамата се опитват да се върнат в Маняк като българи, но не са приети от съселяните си. Като отмъщение гръцкият комитет убива на 20 август 1907 Щерю Дъндов, а през юни 1909 година отравя Ставро Янакиев, брат на ръководителя на българския комитет Доро Янакиев.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Маняк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Манякъ е обозначено като българско селище.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война гръцки войски влизат в Маняк, междувременно нападат българското училище и изпочупват училищните пособия[17]. В 1913 година Маняк остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 60-те години в Маняк се заселват много от жителите на село Жужел (Зузули).

Паскал и Васил Янакиеви са ръководителите на Охрана в Маняк по време на Втората световна война.[18]

Преброявания
  • 1913 – 113 души
  • 1920 – 87 души
  • 1928 – 112 души
  • 1940 – 153 души
  • 1951 – 285 души
  • 1961 – 148 души
  • 1971 – 833 души
  • 1981 – 2745 души
  • 1991 – 2229 души
  • 2001 – 2619 души
  • 2011 – 3055 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Деецът на ВМОРО от Маняк Кузо Димитров
Родени в Маняк
  • Flag of Greece.svg Апостол Цапов (1927 – 1944), гръцки комунист[19]
  • Flag of Bulgaria.svg A. Цветков, войвода на четата на Охрана от Маняк[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Цветков, войвода на четата на Охрана от Хрупища[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Наумов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[21][22]
  • Flag of Bulgaria.svg Гиро Динков (? – 1922), деец на ВМОРО, четник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, по-късно легален деец на организацията, починал в Маняк[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Динко Черпалов (? – 1922), деец на ВМОРО, четник, участник в Илинденско-Преображенското въстание, по-късно легален деец на организацията, починал в Хрупища[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Доро и Ставро Янакиеви, легални дейци на ВМОРО, Доро е ръководител на манякския революционен комитет[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Паскал Доров (Дорев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четите на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов и Христо Силянов, носител на кръст „За храброст“ IV степен[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Паскал Янакиев, един от ръководителите на Охрана[20][18]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузо Димитров Манякски (1872 – ?), български революционер от ВМОРО, ръководител на местния комитет на ВМОРО, по-късно четник и войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Стерьо Довениотов, селски ръководител на ВМОРО

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 148 - 149.
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 25.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106 – 107.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  5. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  9. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Maniiakoi.“, archived from the original on 2007-07-26, https://web.archive.org/web/20070726033902/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/041.htm, посетен 2008-02-27 
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 150.
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 150 - 151.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155.
  13. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155 - 156.
  14. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 161 - 162.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
  16. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  17. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.175
  18. а б Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941 – 1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  19. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  20. а б в Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946. С., 1999, стр.457
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 483.
  22. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 147.
  23. а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 159.
  24. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 150 - 151.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 248.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония