Георгий Бобриков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георгий Бобриков
руски офицер
Георгий Бобриков 
Георгий Бобриков
Роден: 4 август 1840
Починал: 26 декември 1924 (84 г.)

Георгий Иванович Бобриков е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен деец и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георгий Бобриков е роден на 4 август 1840 г. в Санкт Петербург, Русия в семейството на военен лекар. Посвещава се на военното поприще. Учи в I-ви кадетски корпус. Действителна военна служба започва със звание корнет в Лейбгвардейския улански полк (1859). През 1866 г. завършва курса на Николаевската академия на Генералния щаб. Служи в Генералния щаб, II-ра гвардейска дивизия (1868), Военно-учебния комитет на Генералния щаб (1869). Военно звание полковник от 1869 г.

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1874 г. Бобриков провежда разузнавателна мисия на османска територия заедно с Панайот Волов, като скицира укрепленията на Шумен и Преслав.[1] При подготовката Руско-турската война (1877 – 1878) от 8 ноември 1876 г. е офицер за особени поръчения при главнокомандващия Действуващата руска армия на Балканския полуостров княз Николай Николаевич. Военен агент в Букурещ (1877) и Белград (1878).

Разработва „Проект за организиране на Български доброволчески чети“. Дейно участие в неговата реализация взимат и полковник Николай Артамонов, дипломатът Михаил Хитрово, дейците на национал-революционната борба Панайот Хитов, Ильо войвода, Симо Соколов и др. [2]

Награден със Златно оръжие „За храброст“ (1877) и Орден „Свети Георги“ IV ст. (1878). Повишен в звание генерал-майор (1878). Участва в работата на Берлинския конгрес и установяването на границата между Османската империя и Гърция.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Член на Военно-учебния комитет на Генералния щаб (1881). Служи в Санкт-петербургския военен окръг (1885). Генерал-лейтенант от 1888 г. Работи по въпросите на отбраната на Балтийското крайбрежие. Командир на I-ва гвардейска пехотна дивизия (1898 – 1901). Член на Александровския комитет за ранените (1898) и завеждащ Измайловския дом за престарели воини. Генерал от пехотата (1904). Награден е с висшия военен Орден „Свети Александър Невски“ (1898).

Автор на 11 военно-исторически и военно-приложни труда. Сред тях са неговите „Записки“ т. I, СПб, 1913

След революцииите в Русия от 1917 г. емигрира. Умира в Швейцария на 26 декември 1924 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милена Андреева, Панайот Волов и Дивдядово // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.200
  2. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 48, 72
  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с.48,72
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бобриков, Георгий Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.