Георги Пулевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Пулевски
хайдутин и публицист, ранен македонист
Роден
1817 г.
Починал
Семейство
Подпис
Георги Пулевски в Общомедия

Георги М. Пулевски (на македонска литературна норма: Ѓорѓи Пулевски или Ѓорѓија Пулевски) е български революционер и публицист от Македония,[1] ранен македонист, един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и македонски език.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Акт от Кресненско-Разложкото въстание, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан и от Пулевски.
Триезичникът на Пулевски

Георги Пулевски е роден през 1817 година в реканската паланка Галичник, тогава в Османската империя. По професия е майстор строител и пътува често до съседните балкански земи. Според народни предания в Голо Бърдо Пулевски се занимавал и с хайдутство и обири.[3] През 1862 година се записва в сформираната в Белград от Георги Раковски Българска легия, а след разпускането ѝ продължава да взима участие в революционната антиосманска дейност.[4]

В края на 60-те години и началото на 70-те на XIX век Георги Пулевски попада в сферата на интересите на сръбската пропаганда в Македония, спонсориран е от сръбските власти[5] и издава два тома речници, – „Речник от четири йезика. I, Српско-Албански, II Арбански-Арнаутски. III Турски. IV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. I част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.“ и „Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга II. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.“, в който родният му галички диалект, смесен със сърбизми,[6] се използва за основа на така наречения от него „македонски език“.


През 1876 година Пулевски участва в Сръбско-турската война в четата на Ильо войвода, а след това и в Руско-турската война от 1877 година. Заедно с войводите Ильо Марков, Григор Огненов, Георги Антонов Суранджиев и Димитър Трифонов, Георги Пулевски е войвода на българска доброволческа чета. В състава им нерядко са четници произхождащи от Македония.[7][8] Първо действа срещу башибозук и редовна армия в Троянския балкан, а после и в сраженията при връх Шипка. Пулевски е и сред освободителите на Кюстендил.

След войната Георги Пулевски остава да живее в новоосвободена България. След решенията на Берлинския конгрес участва в Кресненско-Разложкото въстание.

В края на 1878 година издава в София поемата „Самовила Македонска“. Следващата година издава и два тома „Македонска песнопойка“ в два тома в Белград, като включва няколко собствени поеми и народни песни. В 1880 година Георги Пулевски издава „Слогница речовска на славяно-македонското население“ с финансовата помощ на Угрин Джиков, а през 1892 година завършва „Славяно-македонска обща история“, голям ръкопис с повече от 1700 страници. От 1882 г. до края на живота си той получава поборническа пенсия, гласувана от Народното събрание. Заселва се в село Прогорелец, Ломско, където получава от държавата земя. След това се преселва в Кюстендил.[15] Георги Пулевски умира в София на 13 февруари 1893 година.

Възгледи на Пулевски по Македонския въпрос[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Георги Пулевски в Галичник

Миje славjани коjи се наодиме од македониjа, на jужноисточни краи, jевропа од шар до доспад старославjанисме и нашиjов jазик се велид миjачки, коjе значи чист разговор.[16]

Народ се вељид, људи који се од еден род и који зборувајед еднаков збор, и који, живувајед и кои се другарад еден, со, други, и који, имајед, једнакви, обичаји и песни и весеља, тије људите ји викајед народ а место, во које живувад, народ, се вељид отечество, од тои народ.

Така и Македонциве се народ и местово њивно је Македонија.[17]

Слогница Речовска
Четириезичникът

В Северна Македония личността на Георги Пулевски се свързва главно с три и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Познат е още с първата си написана македонска история и граматика на македонския език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в неговия житейски път, където македонистките му възгледи се редуват с пробългарски прояви.

Например в своята последната граматика Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки той приема македонското наречие за български диалект.[18] Премълчават се фактите, че съвременниците на Георги Пулевски, както българи така и чужденци, многократно го определят за българин. В два документа запазени в архивите на сръбското министерство на вътрешните работи се потвърждава българската националност на Пулевски. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, по повод на кражба на документи на Пулевски станала в Сърбия, за което той подава жалба в полицията се посочва, че се работи по: „…жалба на Георге Пулевски, от Галичник, България…“.[19] В другия документ, министърът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е направено по жалбата на Пулевски от: „…Дебър, България…“.[19] В свидетелството за отличаването на Пулевски за участието му в Руско-Турската война, от 4 декември 1878 година, издадено от Руската армия, се отбелязва, че:

„ „…щабът на сухопътните сили на действащата армия, издава това свидетелство на българина Георгия Пулевски…“[20] “

Руският дипломатически агент и генерален консул Михаил Хитрово, дългогодишен приятел на Пулевски, пише в едно свидетелство:

„ ...С това потвърждавам, че българинът Георги Пулевски, както на мене добре ми е познато...[21] “

Генерал-майор Николай Романович Овсяний си спомня:

„ ...Покрай българското опълчение, във войната от 1877 – 1878 година, взеха участие и чети от български доброволци... По-късно, г-н Хитрово лично отиде в Белград и Букурещ, където в това време се намираха главните войводи на хайдутските български чети... Войводи на четите бяха Илья Марков, Дмитрий Трифонов, Георгий Пулевский и Георгий Огнянов с Иванчо Роби... Градът (Кюстендил) бе завзет с борба, при която българските чети защитиха околните български селища от башибозуците...[22] “

Кузман Шапкарев, в статия си за вестник „Марица“ пише:

„ Аз знам тука един македонски българин от Дебърското село Галичник, който има много материал, събран от дебърските български села...[23] “

Самият Георги Пулевски в молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България от 1882 година изразява своето съжаление за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството:

„ ...Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена...[24] “

В „Самовила македонска“ той също жали за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството и провалилият се Санстефански договор и разделянето на македонците от техните еднородни братя българи:

„
"...На хиляда осумстотини седумдесет и осмо лето;
Тога Руси повладае све Отоманство,
И полостров одсвоже, та Цариград обколие,
В свети Стефан се сместие и се сложие.
Турчин даде свит слобода, а потвърди свободител.
На княжество сви Българи, да си владаетъ.
Македонци Бога молие, поживи ни избавителя.
Дай му Боже много летно действие.
Оту нас ни ослободи, в кралевину македонску.
Да се съединимъ с еднородних наедно.
А Енглиска учини пречка, крена глава обяви бой.
Та никому не препятсвува, токмо само нам.
Через назе да ни разделит, од наших бракя Българи..."
 “
Молба на Георги Пулевски до сръбския княз Милан Обренович, в която той определя себе си като "стар сърбин" и моли да бъдат отпечатвани неговите книги в сръбски печатници безплатно, бидейки имали просветителска цел.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Военна история на българите от древността до наши дни, Том 5 от История на Българите, Автор Георги Бакалов, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 954-621-235-0, стр. 335.
  2. ↑ Юлия Митева, Идеята за езика в македонския литературен кръжок – естетически и идеологически аспекти
  3. ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 21.
  4. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 395-396.
  5. ↑ Тодев, Илия. Към друго минало, VIGAL, 1999, стр. 72.
  6. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 23.
  7. ↑ Дойнов, Дойно. Руско-турската освободителна война и македонските българи // Посетен на 25 май 2021 г.
  8. ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 96-97.
  9. ↑ а б Горна Белица или Долна Белица, Стружко или Белица, което обаче е в Кичевска, а не в Охридска каза.
  10. ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 292.
  11. ↑ а б Големо Илино или Мало Илино, Демирхисар или Илино, което обаче е в Ресенска каза, а не в Битолска.
  12. ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
  13. ↑ Може да се отнася и за село Петрово.
  14. ↑ а б Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 294.
  15. ↑ Петър Иванов Чолов, Българските въоръжени чети и отряди през ХІХ век. 2003, Акад. изд. проф. Марин Дринов, ISBN 9789544309220, стр. 191.
  16. ↑ Пуљевски, Ђорђе М. Речник од три језика. С Македонски, албански и турски, Београд, 1875, с. 41.
  17. ↑ Пуљевски, Ђорђе М. Речник од три језика. С Македонски, албански и турски, Београд, 1875, с. 48.
  18. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 41.
  19. ↑ а б Архив Србиjе, МУД, II, Фонд ХI, № 214, 1880.
  20. ↑ ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 11
  21. ↑ ЦДА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 12
  22. ↑ Овсяный, Н.Р, Болгарское ополчение и земское войско, Санкт-Петербург, 1904, стр.56 – 59., архив на оригинала от 15 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081015141445/http://pravoslavie.domainbg.com/rus/20/3mart/ovs_bolg_opolchenie.htm, посетен на 21 януари 2009 
  23. ↑ „Марица“, год. 5 от 13 – 16 април 1882 година.
  24. ↑ ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5 – 6. и сл.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georgi Pulevski в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Пулевски&oldid=12184687“.