Река (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панорама на Лазарополе.

Река или Рекански регион е географско-историческа местност в северозападна Македония, днес в Република Македония. На северозапад граничи с Мавровско, Дебърско и Шар планина, на запад с границата на Албания по планините Кораб и Кърчин, а на югоизток с Кичевско и планините Дешат, Бистра и Стогово. Името на региона идва от най-голямата и важна река в региона Радика.[1]

Райони[редактиране | редактиране на кода]

Завеждане на булката на чешмата Упия в Галичник.
Ферман до кадията на Кааза Река със заповед да не се забранява биенето на камбаните за християните, 1838

Област Река се дели условно на пет района: Горна река, Долна Река, Голема Река, Миячия и Малорекански край. Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничка река, към което спадат селата Бродец, Кракорница, Богдево, Върбен, Търница, Вълковия, Тануше, Нистрово и Бибане. В 19 век цяла Горна Река се поалбанчва, но значителна част от жителите запазват православната си вяра.[2][3]

Долна Река обхваща долното течение на река Радика до местността Божков мост, на мястото където Мала Река се влива в Радика. Там се намират селата Жировница, Върбяни, Ростуше, Битуше, Янче, Требище, Велебърдо, Скудрине, Присойница и Видуше. Малореканският край обхваща района между теченията на Мала Река, Тресонска река и Гарска Река и дял от планината Стогово, като населените места в района са Гари, Тресонче, Лазарополе, Селце, Росоки, Осой и Могорче.

История[редактиране | редактиране на кода]

Поклонници в Бигорския манастир в началото на ХХ век.

Данни за населяването на Река има от Античността и Средновековието. До 20 век районът е познат основно със своите зографи, дърворезбари, строители и сезонните работници на Балканите и в Западна Европа. През 1885 година е създадена Реканска каза, чийто център е Требище, а от края на 1887 година - Жировница.[4]

След 1893 година Вътрешната македоно-одринска революционна организация създава Галичко-Реканския революционен район, подрайон на Кичевско-Дебърския революционен район. В областта се намира Бигорският манастир.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на регион Река
  2. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр.12-13.
  3. Селищев А.М. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“, София, 1929, стр. 36.
  4. Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.12-13, 16-17.
     Портал „Македония“         Портал „Македония