Маврово (община Маврово и Ростуше)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.
| Маврово Маврово | |
|---|---|
| — село — | |
 Маврово и Мавровското езеро | |
  Маврово | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Мавровско поле |
| Надм. височина | 1 427 m |
| Население | 166 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Маврово в Общомедия | |
Ма̀врово (на македонска литературна норма: Маврово) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Мавровската котловина на южния бряг на Мавровското езеро. Маврово е популярен туристически ски център.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Маврово е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Маврово. – Въ Маврово, Леуново и Ничворово сѫществува и другъ видъ курбанъ, който се коли когато прави ново здание. Месото на закланото въ такъвъ случай животно се яде отъ зидаритѣ.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 1 222 българи християни, 12 арнаути мохамедани и 25 власи.[2] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[3]
В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 65 ученици, от които 20 ученички и 45 ученици с 1 учител.[4]
В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:
| „ | Селото Маврово брои 150 къщи, от които 90-100 са български. Преди четири години, при последното преброяване, това число се намали на 40 къщи, понеже от една страна мнозина българи се именуваха сърби, за да могат да отиват в Цариград, където достъпът на българите по изрична заповед не се позволяваше, от друга – заплашванията на сръбските чети, от трета, много наши съселяни, отивающи на гурбетлък в Сърбия, там бяха заставявани да се именуват сърби.
В селото ни има две черкви, едната струва 1000, а другата 100 лири турски. Правителството, освен гдето разпореди, щото голямата черква да се предаде изключително на сърбите, но постанови още, щото и в малката сърбите да служат две недели, а българите една. Понеже това е голяма неправда спрямо българското население, молим надлежното Ви разпореждане, за да ни се предаде една от черквите, където да извършваме религиозните си обреди. От името на българското население в с. Маврово свещеник Трайко Угринов.[5] |
“ |
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 60 сръбски патриаршистки къщи.[6] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Маврово има 60 сръбски къщи.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово има 840 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[8] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 121 от 152 християнски къщи (от общо 154 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Маврово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Маврово е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 149 къщи със 751 жители българи.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 166 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 163 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
„Свети Никола Летни“[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на XXI век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на XX век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.[13]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Маврово
Васил Алексиев (? – 1865), български просветен деец
Вълчо Жикич (? – 1807), войвода на Първото сръбско въстание- Георги Пандов Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина и 1 рота на 1 дебърска дружуна,[14] носител на орден „За храброст“ ІV степен от Първата световна война[15]
- Георги Серафимов Димов (1870 – 1941), български търговец и общественик
- Голуб Янич (1853 – 1918), сръбски национален деец, търговец, милионер по потекло от Лазарополе[16]
Доситей Охридски и Македонски (1906 – 1981), сръбски духовник, по-късно пръв глава на Македонската православна църква- Елисие Поповски (1907 – 1972), банков чиновник, делегат на Първото заседание на АСНОМ.
- Кирил Стоянов (1878 – 1909), български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО
- Миле Филиповски (1920 – 1986), деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
- Трайко Угринов, български просветен и духовен деец, дългогодишен български учител и свещеник в Маврово
- Христо Спасов, български просветен деец
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Недељковић, Д. Мавровска психичка группа, Гласник Скопског Научног Друштва, VII—VIII.
- „Венчила в енорията на свещеник Трайко Угринов, Маврово, Гостиварска каза, Скопска епархия, Скопски вилает“, Маврово, 1906 година
- „Коледа и Бъдни вечер; Сурваки или Нова година (Народен обичай из Маврово, Гостиварска нахия)“, публикувано във в. „Новини“, брой 13, 1902 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 92.
- ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124 – 125. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26. За етническата принадлежност вижте етническата карта.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-10
- ↑ Маврово доби црква слична на потопената. // Премин Портал. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
- ↑ Српски биографски речник, том 4, с. 24., архив на оригинала от 15 март 2012, https://web.archive.org/web/20120315164646/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom04.pdf, посетен на 2011-09-14
| |||||||||||
Портал „