Маврово (община Маврово и Ростуше)
Вижте пояснителната страница за други значения на Маврово.
|
Маврово Маврово |
|
|---|---|
| — село — | |
 Маврово и Мавровското езеро |
|
  Маврово |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Мавровско поле |
| Надм. височина | 1 427 m |
| Население | 166 души (2002) |
| Пощенски код | 1254, 1256 |
| Маврово в Общомедия | |
Ма̀врово (на македонска литературна норма: Маврово) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Мавровската котловина на южния бряг на Мавровското езеро. Маврово е популярен туристически ски център.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Маврово е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Маврово. – Въ Маврово, Леуново и Ничворово сѫществува и другъ видъ курбанъ, който се коли когато прави ново здание. Месото на закланото въ такъвъ случай животно се яде отъ зидаритѣ.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 1 222 българи християни, 12 арнаути мохамедани и 25 власи.[2] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[3]
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 60 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Маврово има 60 сръбски къщи.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово има 840 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[6] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 121 от 152 християнски къщи (от общо 154 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[7]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Маврово е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 149 къщи със 751 жители българи.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 166 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 163 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
„Свети Никола Летни“[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на XXI век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на XX век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Маврово
Васил Алексиев (? – 1865), български просветен деец
Вълчо Жикич (? – 1807), войвода на Първото сръбско въстание- Георги Серафимов Димов (1870 – 1941), български търговец и общественик
- Голуб Янич (1853 – 1918), сръбски национален деец, по потекло от Лазарополе[11]
Доситей Охридски и Македонски (1906 – 1981), сръбски духовник, по-късно пръв глава на Македонската православна църква- Елисие Поповски (1907 – 1972), банков чиновник, делегат на Първото заседание на АСНОМ.
- Кирил Стоянов (1878 – 1909), български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО
- Миле Филиповски (1920 – 1986), деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
- Самуило Янич (1830 – 1899), сръбски търговец, милионер, по потекло от Лазарополе
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Недељковић, Д. Мавровска психичка группа, Гласник Скопског Научног Друштва, VII—VIII.
- „Венчила в енорията на свещеник Трайко Угринов, Маврово, Гостиварска каза, Скопска епархия, Скопски вилает“, Маврово, 1906 година
- "Коледа и Бъдни вечер; Сурваки или Нова година (Народен обичай из Маврово, Гостиварска нахия)", публикувано във в. „Новини“, брой 13, 1902 година
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 92.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 124 – 125.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 300.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26. За етническата принадлежност вижте етническата карта.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Маврово доби црква слична на потопената. // Премин Портал. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Српски биографски речник, том 4, с. 24.
| |||||||||||
Портал „