Селце (община Маврово и Ростуше)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Селце.

Селце
Селце
— село —
Църквата „Свети Илия“
Църквата „Свети Илия
41.5733° с. ш. 20.7128° и. д.
Селце
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областМала Река
Надм. височина1357 m
Население0 души (2002)
Пощенски код1250
Селце в Общомедия

Селце или Селци, известно и като Селце Река (на македонска литературна норма: Селце), е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра на Ядовска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“, XIX век[1]

В османо-турски документи от втората половина на XV век Селце е отбелязано като напуснато от жителите си село.[2]

В XIX век Селце е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В църквата „Свети Илия“ в Селце работят Дичо Зограф и синът му Аврам Дичов. Дичо е автор на иконостаса със сцени от Стария Завет и стенописите.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Селце (Seltzé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 163 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селце има 420 жители българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце (Река) е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 80 къщи.[6]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Селце има 20 сръбски къщи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селце Река има 61 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи (от 1898 г.).[9]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски войски и след Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Сърбия. През август 1914 година е арестуван от новите сръбски власти 92-годишният старец Лазар, защото заявява, че той и всички жители на тези краища са българи и като българи ще умрат.[10]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Река Селце като българско село.[11]

По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и пострадва от окупационните власти. На 15 декември 1942 година, секретарят на българското външно министерство Димитър Шишманов протестира пред италианския пълномощен министър Масимо Маджистрати относно албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и околностите.[12]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Селце

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
  2. Тодоровски, Глигор. „Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна“, Скопје 1970, стр. 16-17
  3. Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  7. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  9. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  10. Билярски, Цочо В. Македонски Мартиролог, София, 2005 г., с. 79.
  11. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. София, 1929.
  12. Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  14. Парцел 49 // София помни. Посетен на 13 август 2021 г.
  15. Галичко-Реканско благотворително братство "Йоан Бигорски" - "Устав, Протокол, Организация и Цел", София, 1934 година // Онлайн библиотека „Струмски“.
  16. Вълчев, Генади. Македонските българи във Видин. Видин, 2003. ISBN 954-762-011-8. с. 11.