Селце (община Маврово и Ростуше)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Селце.

Селце
Селце
— село —
Църквата „Свети Илия“
Църквата „Свети Илия
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 20.7° и. д.
Селце
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуше
Географска област Мала Река
Надм. височина 1357 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 1254, 1250
Селце в Общомедия

Селце или Селци, известно и като Селце Река (на македонска литературна норма: Селце), е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра на Ядовска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“, XIX век[1]

В османо-турски документи от втората половина на XV век Селце е отбелязано като напуснато от жителите си село.[2]

В XIX век Селце е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В църквата „Свети Илия“ в Селце работят Дичо Зограф и синът му Аврам Дичов. Дичо е автор на иконостаса със сцени от Стария Завет и стенописите.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Селце (Seltzé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 163 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селце има 420 жители българи християни.[5] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Селце има 20 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селце Река има 61 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи (от 1898 г.).[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Река Селце като българско село.[9]

По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и пострадва от окупационните власти. На 15 декември 1942 г., секретарят на българското външно министерство Димитър Шишманов протестира пред италианския пълномощен министър Масимо Маджистрати относно албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и околностите.[10]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Селце

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
  2. Тодоровски, Глигор. „Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна“, Скопје 1970, стр. 16-17
  3. Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско. // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 184-185.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  10. Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония