Наум Илиев (зограф)

Наум Илиев
	Наум Илиев
български иконописец
Роден	неизв. Селце, Османска империя
Починал	неизв.
Работил в	Троянски манастир (1878); Свети Илия (Селце, Дебърско); Света Неделя (Ловеч) (1873); Свети Архангел Михаил (Осиковица) (1870); Свети Димитър (Кормянско); Свети Георги (Столът) (1879); Свети Илия (Вишовград)
Семейство
Баща	Илия Ненчов
Братя/сестри	Ненчо Илиев
Други роднини	Янаки Ненчов (племенник)

Наум Илиев Ненчов Чибуков е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.^[1]

Биография

Роден е в мияшкото село Селце, Дебърско в семейството на зографа Илия Ненчов. С баща си 1870 година се преселва в Ловеч. В 1878 година работи с баща си и брат си Ненчо Илиев икони за Троянския манастир. При едно от връщанията си в Селце, изписват местната църква „Свети Илия“. В 1873 година Наум и Ненчо рисуват стенописите в църквата „Света Неделя“ в Ловеч, където в нартекса оставят надпис: „Пріложи двете кубета и олтарѧтъ съ артиката заедно господин Пенчу Павлувъ; съсъ своимъ іждівеніемъ: 1873 іунна: 10: рукописаха, Ненчу Іліевъ и братъ его Наумъ дебралій:“.^[1] В църквата се пазят и две икони от братята – на Свети Спиридон и Събор Архангелски.^[2]

Рисуват стенописите в „Св. св. Петър и Павел“ в Осма Калугерово, които обаче са заличени в 1934 година. Запазен е единствено договорът за изработката им. В 1870 година братята рисуват стенописите в храма „Свети Архангел Михаил“ в Осиковица,^[1] позлатяват иконостаса и изписват апостолските икони.^[3] Рисуват в „Свети Теодор Тирон“ в Летница и „Свети Архангел Михаил“ във Врабево, Троянско, и в „Свети Димитър“ в Кормянско, Севлиевско.^[4]^[1]

В църквата „Свети Георги“ в севлиевското село Столът оставят надпис над един от южните прозорци: „Пріложіха, Колю Баичиувъ, Стойно Досюв, Авраамъ Петровъ, Денчо Петрув 1879 рукописаха Ненчу, ѝ, Наумъ Илїеви Дебралій“. В храма двамата рисуват стенописи на тавана и в прозоречните ниши. Забележителен е образът на Свети Роман Сладкопевец.^[1]

В 1895 година Наум работи с племенниците си Янаки и Теофил Ненчови (Ниневи) в „Свети Илия“ във Вишовград, Търновско. По-късно Теофил се отказва от зографството, а Янаки работи с Наум до 1898 година.^[1]

Според Асен Василиев стенописите на Наум и Ненчо Илиеви са условни, в тях преобладават червено и сино, като има и тежки, неуравновесени тонове. Фигурите често са разкривени – наблюдават се стройни фигури с малки глави или обратно. Зографите обаче показват усет към линията, приложен в гънките на драпериите, които а сполучливи и придават приятен вид на композициите.^[2]