Илия Ненчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Ненчов
български иконописец
Роден
Починал
1879 г.

Илия Ненчов Чибуков е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в голямото мияшко село Селце, Дебърско. Става зограф и през 1870 година се преселва в Ловеч. Работи със синовете си в Ловеч, Ловешко и съседните околии. При едно от връщанията си в Селце, изписват местната църква „Свети Илия“. В 1878 година рисуват икони за Троянския манастир.[1]

Илия Ненчов умира в Ловеч в 1879 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ненчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Ненчов
(? — 1879)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Илиев
 
 
 
поп Божин Илиев
 
 
 
Наум Илиев
 
 
 
Ненчо Илиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Григоров
 
Христо Григоров
 
 
 
Саве Попбожинов
(? — 1894)
 
Апостол Попбожинов
(? — 1923)
 
Иван Попбожинов
 
Теофил Ненчов
 
Стефан Ненчов
 
Янаки Ненчов
(? — 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 262.