Саве Попбожинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саве Попбожинов
български иконописец
Роден
Починал
Стенопис от „Свети Георги“ в Реселец, 1894 г.

Саве Попбожинов (Попов) Чибуков е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в голямото мияшко село Селце, Дебърско, в семейството на свещеник Божин Илиев. Учи образопиство при чичовците си Ненчо Илиев и Наум Илиев, както и при Венко Мауровски в Оряхово. Работи с Мауровски и с Велко Илиев из Румъния.[1] През есента на 1889 година работи в „Свети Николай“ в Куманка, Каракалско заедно с Велко Илиев и брат му Мирон Илиев.[2] След това се отделя от тях и се връща в Оряхово.[2] През пролетта на 1890 година Мирон Илиев се връща в Оряхово, откъдето с Григор Пачаров заминават за Македония.[2] А Велко Илиев, Саве Попбожинов и Мелетий Божинов изрисуват църквата в село Катен.[2] През есента Мирон и Григор се връщат и заедно с другите трима заминават за Влашко и изписват църквата „Свети Николай“ в село Вълчеле.[2]

Работи в София и Софийско.[1] Негова икона на Свети Спиридон има в Германския манастир, подписана „С. Попов“ и датирана 12 декември 1885 година. Дело на Саве Попбожинов са убруса, царските двери и малките олтарни икони - деянията, на горния ред на иконостаса в „Свети Илия“ в Княжево. Негови икони има и в Долнолозенския манастир, а малка негова икона на Св. св. Кирил и Методий - в „Света Петка Стара“ в София. Негови са иконите за църквата „Преображение Господне“ на Кърчин, над Битуше.[1]

В 1893 година Мирон Илиев работи в „Свети Георги“ в Луковит с помощниците си[2] и Максим Ненов.[3] Там изписват купола и поправят икони.[2]

През есента на 1893 година тайфата на Мирон Илиев работи в „Света ТроицаКарлуково. Работят в „Света Троица“ в Мездрея (1893) и в „Свети Атанасий“ в Галатин. По-късно Мирон Илев работи в старата църква „Свети Георги“ в Оряхово, където преправя лозите, позлатява резбите и рисува стенописи.[2]

През есента на 1894 година Мирон Илиев, Мелетий Божинов и Саве Попбожинов отиват в Червен бряг, а Велко Илиев и Григор Петров след като завършват работата в църквата „Свети Спас“ в Бутан, се присъединяват към тях и рисуват икони и стенописи в Червен бряг. След това Мирон Илиев работи с тайфата си в Реселец и изрисува всички икони и стенописи в църквата „Свети Георги“.[2]

Сава Попбожинов умира от туберкулоза в София в 1894 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ненчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Ненчов
(? — 1879)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Илиев
 
 
 
поп Божин Илиев
 
 
 
Наум Илиев
 
 
 
Ненчо Илиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Григоров
 
Христо Григоров
 
 
 
Саве Попбожинов
(? — 1894)
 
Апостол Попбожинов
 
Иван Попбожинов
 
Теофил Ненчов
 
Стефан Ненчов
 
Янаки Ненчов
(? — 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 262.
  2. а б в г д е ж з и Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 204.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 189.
     Портал „Македония“         Портал „Македония