Битуше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Битуша.

Битуше
Битуше
— село —
Битуше с Голем Кърчин
Битуше с Голем Кърчин
North Macedonia relief location map.jpg
41.6167° с. ш. 20.5883° и. д.
Битуше
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областДолна Река
Надм. височина736 m
Население96 души (2002)
Пощенски код1254
Битуше в Общомедия

Битуше или Битуша (на македонска литературна норма: Битуше; на албански: Bitusha) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Река в източните склонове на Дешат, близо до границата с Албания. За църквата „Преображение Господне“, построена на Кърчин над селото, има легенда, че входът е от Албания, а наосът е в Северна Македония.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Битуше в 1908 г. Фото Георги Трайчев
Завеждане на невестата на чешмата, 1908 г. Фото Георги Трайчев

В XIX век Битуше е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Битуше (Bytouché) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 327 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Битуше има 560 жители българи християни.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Битуше има 576 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Битуше има 80 български екзархийски къщи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 63 души от Битуше са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1995 година.[1] В XIX век също има храм „Свети Илия“.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 96 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 95
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Битушe

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
  2. Македонците во Ербеле - Долни Дебар го одбележаа празникот Преображение. // Весник Македониум, 21 август 2013. Посетен на 13 август 2015.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  8. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 320.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 26
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 261.
  14. а б в г Семејства и лози на градители од Битуше. // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Посетен на 13 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 527.
  16. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.