Битуше
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Битуша.
| Битуше Битуше | |
|---|---|
| — село — | |
 Битуше с Голем Кърчин | |
  Битуше | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Долна Река |
| Надм. височина | 736 m |
| Население | 96 души (2002) |
| Пощенски код | 1254 |
| Битуше в Общомедия | |
Битуше или Битуша (на македонска литературна норма: Битуше; на албански: Bitusha) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долна Река в източните склонове на Дешат, близо до границата с Албания. За църквата „Преображение Господне“, построена на Кърчин над селото, има легенда, че входът е от Албания, а наосът е в Северна Македония.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Битуше е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Битуше (Bytouché) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 327 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Битуше има 560 жители българи християни.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Битуше има 576 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Битуше има 80 български екзархийски къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 63 души от Битуше са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1995 година.[1] В XIX век също има храм „Свети Илия“.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 96 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 95 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Битушe
Алекси Яковлев Исаков, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 2 рота на 1 дебърска дружина[10] Загинал през Първата световна война.[11]
Блаже Павловски (1931 – 1987), поет- Гьоре Наумов (1912 - 1998), български и югославски майстор строител, син на Наум Костов
- Гьоре Сарев (1914 - 1984), български и югославски майстор строител и резбар
- Илко Пейчинов (1815 - ?), български майстор строител
- Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, майстор дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
- Кирил Рилски (1861 – 1946), български духовник
- Максимовци, резбарски род, представители на Дебърската художествена школа. Част от тях се преселват в Гостивар, където работят. Работят и в Солунско и Скопие. Тяхно дело е иконостасът на „Св. св. Кирил и Методий“ в Тетово, както и владишкият трон в Лешочкия манастир. Максим Кръстев изработва иконостаса за „Свети Архангели“ в Скопие[13]
- Мойсо Стефанов, български резбар
- Момир Звезданов Илков (1928 - 1993), майстор резбар, обновява олтара на църквата „Преображение Господне“ в Битуше[14]
- Наум Костов (1867 - 1934), български майстор строител
- Никодин Исиянов, български и югославски майстор строител
Никола Павлов (1881 – 1957), български свещеник в Америка, участник в Илинденското въстание. македоно-одрински опълченец[15]- Никола Фидановски-Кочо (р. 1946), художник
- Пейчин Илков (1790 - ?), български майстор строител[14]
- Рафе Наумов (1904 - ?), български майстор строител, син на Наум Костов, с чиято тайфа работи
- Саре Яковов Илков (1865 - 1928), български майстор строител и резбар[14]
Тихомир Милошевски (1915 – 1984) – комунистически деец и партизанин, народен герой на Югославия- Тофе Топузов, български и югославски майстор строител
- Яков Илков (1838 - ?), български майстор резбар[14]
- Янко Трифонов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
- ↑ Македонците во Ербеле - Долни Дебар го одбележаа празникот Преображение. // Весник Македониум, 21 август 2013. Посетен на 13 август 2015.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 320.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 26
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 261.
- ↑ а б в г Семејства и лози на градители од Битуше. // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Посетен на 13 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 527.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
| |||||||||||
Портал „