Битуше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Битуша.

Битуше
Битуше
— село —
Битуше с Голем Кърчин
Битуше с Голем Кърчин
North Macedonia relief location map.jpg
41.6167° с. ш. 20.5883° и. д.
Битуше
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуше
Географска област Долна Река
Надм. височина 736 m
Население 96 души (2002)
Пощенски код 1254
Битуше в Общомедия
Битуша в 1908 г. Фото Георги Трайчев
Завеждане на невестата на чешмата, 1908 г. Фото Георги Трайчев

Битуше или Битуша (на македонска литературна норма: Битуше; на албански: Bitusha) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Река в източните склонове на Дешат, близо до границата с Албания. За църквата „Преображение Господне“, построена на Кърчин над селото, има легенда, че входът е от Албания, а наосът е в Северна Македония.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Битуше е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Битуше (Bytouché) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 327 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Битуше има 560 жители българи християни.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Битуше има 576 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Битуше има 80 български екзархийски къщи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 63 души от Битуше са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1995 година.[1] В XIX век също има храм „Свети Илия“.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 96 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 95
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Битушe
  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Яковлев Исаков, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 2 рота на 1 дебърска дружина[10] Загинал през Първата световна война.[11]
  • Flag of North Macedonia.svg Блаже Павловски (1931 – 1987), поет
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, майстор дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Рилски (1861 – 1946), български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Максимовци, резбарски род, представители на Дебърската художествена школа. Част от тях се преселват в Гостивар, където работят. Работят и в Солунско и Скопие. Тяхно дело е иконостасът на „Св. св. Кирил и Методий“ в Тетово, както и владишкият трон в Лешочкия манастир. Максим Кръстев изработва иконостаса за „Свети Архангели“ в Скопие[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Мойсо Стефанов, български резбар
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Тихомир Милошевски (1915 – 1984) – комунистически деец и партизанин, народен герой на Югославия
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Трифонов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г.
  2. Македонците во Ербеле - Долни Дебар го одбележаа празникот Преображение. // Весник Македониум, 21 август 2013. Посетен на 13 август 2015.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 184-185.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  8. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 320.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 26
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 261.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
     Портал „Македония“         Портал „Македония