Саре Яковов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Саре Яковов
български строител
Роден
1865 г.
Починал
1928 г. (63 г.)
Църквата „Свети Георги“ в Чаир, построена от Саре Илков

Саре Яковов Илков е български строител и резбар от края на XIX и началото на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Саре Яковов е роден в 1865 година в западномакедонското дебърско мияшко село Битуше, тогава в Османската империя, в големия род на строители Илкови. Син е на известния майсто зидар Яков Илков. Самият Саре също става строител и продължава семейната традиция, като работи в тайфата на баща си, но също така е известен резбар. Ръководи самостоятелна тайфа от 10-15 майстори. Саре е универсален майстор и изгражда конструкциите от основата до покрива, включително направата на всички дървени елементи. Построява около 40 църкви, включително църквата „Свети Георги“ в Чаир, църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Ново село, Гостиварско, долната църква „Свети Мина“ във Вруток, църквите „Свети Георги“ в Здуне, „Света Богородица“ в Гостивар и „Преображение Господне“ в Битуше. Строи църкви, хотели и къщи в Сърбия, България и в Беломорието (Солун и Берско), Косово и Албания. Той е известен и търсен майстор в околните села Клабучища, Макелари, Ърбеле, Долно Кърчища, Горно Кърчища, Подгорци и други. Саре има петима сина, двама от които продължават строителната традиция, Звездан и Гьоре.[1]

Умира в 1928 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Пейчин Илков
(1790 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илко Пейчинов
(1815 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яков Илков
(1838 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Яковов
 
Саре Яковов
(1865 – 1928)
 
Илко Яковов
 
Фидан Яковов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Звездан Сарев
(1906 – 1977)
 
Гьоре Сарев
(1914 – 1984)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Семејства и лози на градители од Битуше // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-13. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)