Яков Илков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яков Илков
български резбар
Роден
1838 година
Семейство
БащаИлко Пейчинов

Яков Илков Илков е български резбар от края на XIX и началото на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яков Илков е роден в 1838 година в западномакедонското дебърско мияшко село Битуше, тогава в Османската империя, в големия род на строители Илкови. Син е на известния майсто зидар Илко Пейчинов. Самият Яков също става строител и продължава семейната традиция, като работи в тайфата на баща си, но също така е известен резбар. Известни са неговите резби в много къщи и църкви. Изработва стойките за иконите Апостол Тома, Свети Йоан и Света Богородица в Бигорския манастир, както и иконостасите в църквите в селаат Битуше, Требище, Ростуше и други. Яков има четирима синове – Саре, Марк, Илко и Фидан.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Пейчин Илков
(1790 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илко Пейчинов
(1815 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яков Илков
(1838 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марк Яковов
 
Саре Яковов
(1865 – 1928)
 
Илко Яковов
 
Фидан Яковов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Звездан Сарев
(1906 – 1977)
 
Гьоре Сарев
(1914 – 1984)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Семејства и лози на градители од Битуше. // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)