Горно Кърчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кърчища.

Горно Кърчища
Kërçishti i Sipërm
— село —
Reliefkarte Albanien.png
41.5825° с. ш. 20.5169° и. д.
Горно Кърчища
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Дебър
Географска област Поле
Надм. височина 1186 m
Население 333[1] души (2007)

Горно Кърчища (на албански: Kërçisht i Sipërm или Kërçishti i Sipërm или Epër) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото „Свети Спас“ датира от първата половина на XVI век.[2] Тя заедно с гробищната „Свети Димитър“ са обявени за паметници на културата.[3] Параклисът „Свети Никола“ е също от първата половина на XVI век.[2] В селото има също така църкви „Света Петка“ и „Свети Влас“.[4]

Според османско преброяване от 1467 година в Курна Кърчища има 19 домакинства.[1]

В XIX век Горно Кърчища е смесено българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Горно Кърчища (Gorno Kartchichta) е посочено като село с 30 домакинства и 104 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Корчища (Кърчища) живеят 240 души българи християни.[6]

По данни на Българската екзархия в края на XIX век в Кърчища (Горно и Долно) има 45 православни къщи с 245 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърчища (Kirtchichta) има 328 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

В началото на XX век селото страда силно от зулумите на албанската фамилия Демовци, начело с Шакир Дема. Демовци се заселват в Кърчища около 1870 година, като със сила завземат имота на Закир ефенди, който бяга в Скопие, и на черковно място в центъра на селото построяват кула, като започват да тероризират местното население.[8]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кърчища има 34 български екзархийски къщи.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 39 души от Кърчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Албания[редактиране | редактиране на кода]

След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Горно Кърчища е село с 45 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година. Двамата, с помощта на мюдюра в Макелари Дине бей и каймакама на Долни Дебър Садък бей, спомагат за завръщането на трима бежанци от селото.[11]

Изцяло българският характер на селото се потвърждава и от Анастас Иширков и Жеко Радев, които посещават селото през август 1916 г. в рамките на научната експедиция в Македония и Поморавието.[12]

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916-1918 година в окупираните от тях части на Албания и Горно Кърчища е регистрирано като село с 23 албанци, 14 българи и 197 други, а религиозният състав е 37 мюсюлмани и 197 православни християни. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни,[13] но отбелязват, че идентичността на православното население е променлива.[14] Към края на 20-те години православно славяноговорещо население има само в Ърбеле и Горно Кърчища, като през 30-те години намаляването му продължава.[15]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Горно Кърчища е отбелязано като село с 42 къщи, половината от които на православни българи. В селото е била запазена още и черквата.[16]

В 1939 година Алексо Камбуров от името на 24 български къщи в Кърчища подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[17]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те констатират, че за разлика от Голо бърдо, в община Макелари няма славяноговорещи мюсюлмани.[14] Горно Кърчища има 200 жители и 45 домакивнства, от които 6 са православни семейства с общо 17 души. При падането на комунистическия режим в 1991 година в Горно Кърчища има 110 домакинства, от които 27 са православни.[15] Използването на „македонския“ език в Горно Кърчища е ограничено и заплашено от изчезване, тъй като е затворено единствено в семейството. В семейството се използва и албански, особено от по-младото поколение, което има ограничено познание на „македонски“, благодарение на влиянието на албанското училище и демографския упадък на славяноговорещото население в селото.[14]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кърчища
Вельо Мерджанов
  • Flag of Bulgaria.svg Аврам Попов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Алекса Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, майстор, ІІ клас, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Петков (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, починал от болест на 10 август 1913 година[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон (Доне) Василев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Арсо Тасев (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Вълчев (Танче, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Вельо Мерджанов (1892 – 30 януари 1943), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги К. Хаджиевски (Гьорче Хаджиовски, Хаджиов, 1873 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Милошев (Георче Милошов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Йосифов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Ф. Попов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев (Митре, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Спасов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Зафир Илиев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Исаков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Калев (Калчев, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, майстор, 5 рота на 1 дебърска дружина[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Цветков (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Ангелов, македоно-одрински опълченец, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Филипов (Кърсте, Кръсто, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, дърводелец, 3 рота на 1 дебърска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман П. Хаджиовски (Хаджиевски, 1868 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, жител на Русе, Нестроева рота на 9 велешка дружина[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Божинов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Мирче Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, дюлгер, грамотен, 1 дебърска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Велев (Михал Велов, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Лазаров Блажев (1888 - 1955), македоно-одрински опълченец, предприемач, 5 рота на 1 дебърска дружина, Инженерно-техническа част,[41] починал в София[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандил Кръстев (Пандо Кръстов, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Мерджанов (1891 - 1959), български общественик, касиер на Дебърското благотворително братство.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Кузманов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 1 дебърска дружина[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Слави А. Марков (Славе, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, суваджия, 1 рота на 10 прилепска дружина[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Йосифов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Карамфилов (Каранфилов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, Нестроева рота на 6 охридска дружина, щаб на 1 дебърска дружина, 1 рота на 9 велешка дружина[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Михайлов Македонски (1855 - 1944), български иконописец, баща на Стефан Македонски[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Давидов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Мирчев, македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Страшимир Филипов (Страше, 1888 - 1962), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен,[53] починал в София[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Таси Хаджийски (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, кръчмар, 3 рота на 7 кумановска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Теофил Зафиров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Божинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Търпе Ив. Радевски (Ирадевски, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, 3 рота на 1 дебърска дружина, Интендантска рота[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Вълчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[58]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Strategic Plan. // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. а б Vitaliotis, Ioannis. Late Byzantine and Early Post-Byzantine Painting in a Borderland: Considering Some Frescoes with Slavonic Inscriptions in the Peshkopi Region, Еastern Albania. // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 374.
  3. Lista e monumenteve: Rrethi i Dibrës. // Instituti i Monumenteve të Kulturës – Ministria e Kulturë. Посетен на 16 септември 2017.
  4. Tafçiu, Malvina. Onomastika e komunës Maqellarë. Doktoraturë. Tiranë, Universiteti i Tiranës. Fakulteti i Historisë dhe i Filologjisë. Departamenti i Gjuhësisë Shqipe, 2018. с. 65. (на албански)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  8. Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2, 4; брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  11. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  12. Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916). София, 1993. с. 113.
  13. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: ... Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O. (на немски)
  14. а б в Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 251-252. Kërçishti i Epërm... Nach Angaben unserer Informanten ist der Gebrauch der Mundart sehr begrenzt und daher vom Aussterben bedroht. Man bezeichnet sie als Makedonisch und verwendet sie ausschließlich innerhaib der Familie. Doch auch in diesem Kreig wird oftmals schon Albanisch verwendet und besonders die junge Generation spricht selbst zu Hause kaum noch die Muttersprache. Das ist im wesentlichen auf den Einfluß der albanischen Schule und ferner auf den Rückgang des slavophonen Bevölkerungsanteils im Dorf zurückzuführen." p. 252. "Anders als in den Dörfern Gollobordas sind in diesem Gebiet keine Spuren von slavophonen Muslimen zu finden. Die ethnische Zugehörigkeit der kleinen orthodoxen und slavophonen Gruppe ist außerdem nicht einfach anzugeben. Bezeichnend sind in diesem Zusammenhang die Ergebnisse der 1916 von den Österreichern durchgeführten Volkszählung.... Ähnlich sind die Verhältnisse in Kërçishti i Epërm, wo von den insgesamt 234 Einwohnern 23 Albaner, 14 Bulgaren und 197 Sonstige sind und sich 37 als Muslime und 197 als Orthodoxe deklarieren. Über die ethische Identität der slavophonen Orthodoxen scheint es keine klare Vorstellung gegeben zu haben.... noch die ausführlichen Befragungen unserer Informanten sowie anderer Bewohner des Gebietes haben irgendwelche Hinweise auf weitere Orte mit slavophonen Einwohnern in diesem Bereich ergeben. (на немски)
  15. а б Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 251. Seit Ende der 20er bis Anfang der 30er Jahre findet man nur noch Angaben für Gorno Krăčišta und Ărbele. Die demographische Entwicklung der 30er Jahre, nämlich der Rückgang des slavophonen Bevölkerungsanteils, der meist aus Orthodoxen bestand, hat sich fortgesetzt, wie die aktuell ermittelten Zahlen zeigen.... Kërçishti i Epërm hat gegenwärtig rund 45 Häuser mit ungefähr 200 Einwohnern. Darunter gibt as sechs orthodoxe Familien, drei bestehen jeweils nur noch aus einer Person und die anderen drei aus zwei, drei bzw. neun Personen. Insgesamt gibt es also 17 orthodoxe Einwohner, die slavophon sind. Es heißt, daß das Dorf vor der demokratischen Wende 1991 noch rund 110 Häuser hatte. Davon gehörten 27 den Orthodoxen. (на немски)
  16. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  17. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913 – 1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 547.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 692.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 132.
  24. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 750 и 752.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 439.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 327.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 152.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 626.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 311.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 320.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 285.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 788.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 744.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 752.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 118.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 87.
  42. Парцел 29. // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 388-389.
  44. Парцел 62. // София помни. Посетен на 7 май 2018.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 296.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 429.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 329.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.
  50. За семейството. // www.stiopata-makedonski.com/. Посетен на 6 март 2016. Архив на оригинала от 2019-02-09 в Wayback Machine.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 195.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 444.
  53. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 745.
  54. Парцел 11. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  55. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 266.
  56. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  57. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 590.
  58. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Македония“         Портал „Македония