Песяки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Песяки
Pesjaka
— село —
Reliefkarte Albanien.png
41.5943° с. ш. 20.4841° и. д.
Песяки
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Дебър
Географска област Поле
Население 222[1] души (2007)

Песяки (на албански: Pesjakë или Pesjaka) е село в Република Албания, община Дебър (Дибър), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат, на няколкостотин метра северно от Макелари, на което на практика е махала.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1991 година край селото е открито селище от бронзовата епоха.[2][3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Песяки (Pésyaki) е посочено като село с 30 домакинства с 84 жители помаци.[4]

След Балканската война в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916-1918 година в окупираните от тях части на Албания и Песяк е регистрирано като село със 130 албанци мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[5]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Strategic Plan. // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. Bunguri, Adem. Vendbanimi ilir i Pesjakës (Dibër). // Iliria XXIV. 1994. с. 87–104.
  3. Korkuti, Muzafer. Albania: Archaeological studies on the prehistory of Albania. Tirana, Academy of Sciences of Albania, 2013. ISBN 9789995610517. с. 529–531.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
  5. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Македония“         Портал „Македония