Обоки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обоки
Katund i Vogël
— село —
Albania relief location map.jpg
41.6003° с. ш. 20.5031° и. д.
Обоки
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Дебър
Географска област Поле
Надм. височина 932 m
Население ? души (?)

Обоки (на албански: Katund i Vogël[1]) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Обоки е смесено българо-торбешко село в Дебърска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Обоки (Oboki) е посочено като село с 50 домакинства със 129 жители българи и 58 жители помаци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Обоки живеят 175 души българи християни и 180 души българи мохамедани, [3] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[4]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Обоки има 25 православни къщи със 125 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Обоки (Oboki) има 120 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

В 1911 година вестник „Дебърски глас“ пише:

Три часа северозапад от град Дебър се намира селото Обоки (по турски Исми Бет), разположено при подножието, недалеч от полите на Кърчин планина, в една доста плодородна местност, която преизобилно се напоява с водите на същата планина. Селото брои около 51 къщи, от които 27 християни българи, признаващи ведомството на Светата Екзархия, и 24 мохамедани (помаци). Българите от 15 години си имат училище. Населението на селото без разлика на вяра намират поминака по чужбина: в България и Солун. Малка част от мъжкото население остава дома, за да се занимава със земеделие. Преди 70 години насила, с терор, били заграбени имотите - най-хубавите, разбира се - от един местен властник, наречен Иляз паша...[6]

В 1911 година селяните отказват да плащат ушур на наследниците на Иляз паша и на 22 януари 1911 година властта изпъжда от селото семействата на Търпе Костов, Гиго Костов, Ангеле Костов, Кузман Костов, Блаже Йовчев, Фетах Сейфула, Реджеп Абдула, Али Елмаз, Черкез Аслан, Сюлейман Джамаил, Ферад Абди, Салим Черкез и Вейсал Ферад.[7]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Обоки има 21 български екзархийски и 25 албански мюсюлмански къщи.[8] През април селяните от Обоки протестират пред депутата Христо Далчев, че къщите им се предават на мухаджири.[9] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Обоки има 25 български къщи със 125 жители, като фунцкионират църква и училище.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Обоки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

По време на войната с идването на сръбските войски всички жители на селото - и българи и албанци се връщат. След войната селото попада в Албания. Шукри бей обаче отново повдига въпроса с изгонването им. В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Обоки е село с 22 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година. За учител е назначен Арсо Кърчишки, който има ІІ клас образование. Христов и Ошавков говорят с каймакамина на Долни Дебър Садък бей и мюдюра в Макелари Дине бей, които им обещават, че няма да допуснат изгонване на селяните.[12]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Обоки е отбелязано като село с 40 къщи. В селото е била запазена още и черквата.[13]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Обоки
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Костов (1865 - ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Стаматов (1871 - ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, щаб на 1 бригада[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Ангелов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, майстор, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Вельо Николов (Вело, 1879/1882 - ?), македоно-одрински опълченец, мазач, 2 рота на 1 дебърска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Даме Цветков (1884/1888 - ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Данаил Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 26-годишен, зидар, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Данаил Михайлов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Киро Ангелов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, зидар, ІІ клас, 4 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 9 юли 1913 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Киро Андонов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, каменоделец, ІІ клас, 4 рота на 1 дебърска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Серафимов (Сарев, 1879/1882 - ?), македоно-одрински опълченец, майстор, 1 рота на 1 дебърска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Тодоров (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 4 рота на 1 дебърска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Търпе Якимов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Фидан Спасов (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Мартинов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 4 рота на 1 дебърска дружина[28]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. fallingrain.com
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170-171.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.152-153.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 1.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 39, 23 април 1911, стр. 4.
  10. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  12. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  13. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 370.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 635.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 277.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 498.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 787.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16, 18.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 457-458.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 609.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 713.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 814.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 629.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 431.
     Портал „Македония“         Портал „Македония